Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Сърцето на ИдрисПюк подскочи — в полумрака не успя да различи къде е улучен Кейл, но нямаше как да сбърка плясъка — едновременно твърд и мек.
Сега бедата вече дебнеше него. Ако останеше, почти нямаше шанс срещу двамата пазачи, но ако избягаше, те щяха да заемат сегашната му позиция и да довършат момичето — непременно щяха да го направят, след като бяха останали само те. Храстите наоколо бяха гъсти и макар че му осигуряваха прикритие, щяха да скрият и противниците. Вече всички предимства бяха на тяхна страна.
През следващите пет минути из главата му прелетяха множество неприятни мисли. Ужас от наближаващата смърт и изкушение да подири спасение в бягството. Ако умреше тук — а това със сигурност щеше да стане, нашепваше някакво злобно гласче, — момичето нямаше да има никаква полза; просто щяха да загинат и двамата. Но разбира се, ако оцелееше, трябваше да живее със съвестта си. Ще се справиш, прошепна гласчето. По-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв.
И тъй, ИдрисПюк заби меча в земята пред себе си, опъна лъка и зачака, търпейки стоически мислите, които кънтяха в главата му като чукове.
Чакаше.
Чакаше.
Болката не бе непозната за Кейл, но стрелата, която го улучи малко над плешката, причиняваше непоносими страдания. През стиснатите му зъби излиташе тих протяжен стон, също тъй неподвластен на волята, както топлата кръв, която усещаше да се стича по гърба му. От болка тялото му трепереше като в треска. Опита се да диша дълбоко, но болката непрестанно го караше да издиша с тихо пъшкане. Трябваше да седне и да я овладее. Той запълзя и застена. После изгуби съзнание. Свести се, без да знае колко време е бил в несвяст — секунди, минути? Пазачите идваха и трябваше да се изправи на крака. Той пролази до един бор и започна да се изтегля нагоре. Не му стигнаха силите. Спря, после опита пак. Изправи се или умри. Но успя само да се завърти и да подпре на дънера здравата част от гърба си. Повърна и пак припадна. След малко се свести с болезнен стон, но този път от удара на камък колкото юмрук, с който го бе замерил Изкупителят, застанал на десетина метра от него.
— Така си и мислех, че се преструваш на мъртъв — рече Изкупителят. — Къде са другите?
Кейл знаеше, че трябва да остане буден и да продължи да говори.
— Какво каза?
— Къде са другите?
— Натам.
Той се опита да вдигне ръка и да посочи настрани от ИдрисПюк, но загуби съзнание. Свести го нов камък.
— Какво? Какво?
— Кажи ми къде са или ще забия следващата стрела в слабините ти.
— Те са двайсет… познавам Изкупител Боско… той ме изпрати.
Изкупителят бе обтегнал лъка с намерение да сложи край на приказките му, но споменаването за Боско го смая. Как можеше някой тук да е чувал за великия Лорд-Боец? Той отпусна лъка и това бе достатъчно.
— Боско казва…
Кейл започна да бръщолеви неясно, сякаш пак щеше да загуби съзнание и Изкупителят, без всъщност да разсъждава, направи няколко крачки напред, за да го чуе какво казва. Тогава Кейл замахна със здравата си лява ръка, запокити камъка и улучи противника право в челото. Изкупителят избели очи, зяпна и се свлече на земята. Кейл отново припадна.
ИдрисПюк още чакаше на малката кръгла полянка, обкръжена от три страни с тъй гъст храсталак, че нито той виждаше нещо, нито някой можеше да го види. Зад него имаше десетметрова пропаст, в дъното на която се надяваше все още да го чака Арбел Матераци. Иззад храстите долетя тих шум. Той вдигна обтегнатия лък и зачака. В кръга падна камък. Той едва не пусна стрелата, както се бе надявал противникът. Въртейки лъка насам-натам, за да пресрещне евентуална атака, ИдрисПюк извика с треперещ глас:
— Дойдеш ли тук, имаш шанс петдесет на петдесет да получиш стрела в шкембето!
Той отстъпи три крачки встрани, за да не издава позицията си. Една стрела профуча през храстите и мина точно на три крачки от него.
— Тръгнеш ли си сега, няма да те преследваме.
Той се приведе и пак пролази настрани. Нова стрела избръмча почти точно през мястото, откъдето се беше обадил. Не биваше да говори. Минаха двайсет секунди. Дишането на ИдрисПюк отекваше тъй мощно в ушите му, че той не се съмняваше — Изкупителят знаеше, точно къде се намира.