Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Гаврил потъна във вътрешността на здравната служба. Найла заключи вратата на апартамента си и хукна след него.
Гълъбина опря гръб върху грапавата стена. Единият от двамата, които Герев мъкнеше на гърба си, със сигурност беше Яначко. Кой обаче беше другият? И каква работа имаше в жилището на доктората?
До слуха й долетя шум от стъпки. Гаврил затвори разбитото крило и се настани в субаруто. Моторът изрева и мощната машина започна да катери баира.
Гълъбина разтри измръзналите си ръце. „Ето ни най-после насаме. Само двете!“ Тя впери поглед в тъмния прозорец на болничната стая. Госпожица Фурера си въобразяваше, че вечно ще се прокрадва между капките. Сметките й, обаче, излязоха криви.
Психоложката се измъкна от прикритието си. Делийски се бавеше. Трябваше да е тук. И да види с очите си какви ги мътят тия двамата.
Гълъбина стисна чантата и пристъпи към входа на постройката. След като Делийски не смяташе за необходимо да се занимае със случая, щеше да го направи тя. Щеше да изрови кирливите ризи на Герев и докторицата и да ги изложи на показ пред очите на всички.
Гъдева нагази в стъклата. Нямаше търпение да види обърканата физиономия на нахалницата, която се спотайваше горе. Колкото и да се опитваше да играе играта, която й диктуваше Гаврил, Найла си оставаше най-обикновен аматьор. Беше време в случая да се намесят професионалистите. Само те можеха да сложат нещата по местата им. А Гъдева беше от тях.
Психоложката провря дебелия си крак в зейналата дупка. В този миг някой сграбчи ръката й. Гълъбина изпищя. Извърна глава и само на педя от лицето си съзря две студени, налети с кръв очи.
78
Лъжеше като дърта лисица. Въпреки че беше обиграна интригантка, госпожа психоложката не очакваше да я хванат в крачка. А Герев направи точно това. Изникна зад гърба й в мига, в който Гълъбина се опитваше да проникне като крадец в сградата на здравната служба.
Гаврил блъсна вратата на субаруто. Не съществуваше сила, която да го накара да се улови на въдицата. Щеше да е страшно нелепо от негова страна да повярва, че нощната посетителка търсела докторката, защото напоследък сънят не я навестявал.
Той заключи вратата на гаража. Връщането му в здравната служба стана инцидентно. Минути преди това напипа в джоба си ключовете от жилището на Найла. Трябваше да ги върне на притежателката им. Така съвсем неочаквано се натъкна на змията Гълъбина. Която се прокрадваше там, за да слухти, а не за да търси хапчета за сън.
Единственият начин да я накара да остави Найла на мира, беше да замъкне психоложката в някой от баровете, които работеха до късно, да й поръча чаша силно питие, а след това да я откара в къщата й и да не й разреши да мръдне оттам. Не беше лошо да се опита да избие от главата й маниакалната идея да го дебне, шпионира, изнудва. При всяка възможност и на всяка крачка.
Гаврил потърси в джоба на якето ключовете от дома си. Можеше само да гадае какво точно бе видяла Гъдева, докато се бе въртяла наоколо като обучено митничарско псе. Но в момента съзнанието му беше заето с по-важни неща. Нямаше нито време, нито желание да се занимава с празни догадки.
Гаврил бутна вратата на градината. Момчетата от часове стояха затворени сами в къщата. Като нищо вече бяха извършили някоя пакост.
Герев огледа пустеещия двор. Отмести поглед към тъмните стъкла на прозорците. След това сведе очи към колибата на кучето.
Нещо не беше наред. Къщата изглеждаше неестествено тиха. Отвътре не долиташе никакъв звук. Но най-тревожното беше, че синджирът на кучето се въргаляше в калта, а от животното нямаше и следа.
Гаврил се спусна към стълбите и отключи трескаво вратата. Посегна към ключа на лампата, но в този миг светкавичен удар разтресе главата му. Домакинът залитна и намери опора в рамката. Опита се да различи чертите на нападателя, но в следващия миг онзи стовари със замах твърд предмет върху тила му. Гаврил изстена и се преви.
Трябваше да запази спокойствие. Да не действа необмислено. Да не се поддава на повика на първичния инстинкт.
Той почувства как нещо топло заля страната му. Опипа кървящата плът. Точно тогава нападателят реши, че е настъпил моментът да довърши започнатото. Изрита Герев в гърба и се хвърли върху него като освирепяло животно. Двамата полетяха към земята и се стовариха тежко върху калните плочи.
Няколко безкрайни мига никой не помръдна. Роко се окопити пръв. Сграбчи гърлото на благодетеля и заби пръстите си между сухожилията.