Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Черният микробус караше една кола след него. Очевидно шофьорът разбра, че е разкрит.
Борн се убеди, че пред тях няма друг черен микробус. Имаше двуместни спортни коли, автобус, пълен с японски туристи, заети да правят снимки, семейни седани, както и всевъзможни камиони, включително и един тир, но никоя от колите не приличаше на част от „кутията“.
Промени няколко пъти скоростта, отбелязвайки реакциите на колите отпред, но не откри нищо определено. Стори му се интересно, но и доста притеснително, че черният микробус се разкри, а вторият автомобил продължава да е инкогнито. Почуди се какво означава това, тъй като шпионските учебници диктуваха „кутията“ винаги да има две части. Когато едната кола бъде открита, или и двете прекратяват проследяването, или и двете се приближават.
Изведнъж черният микробус предприе действие и се изравни с Борн отляво. Той мина в средната лента и другият го последва. Премести се в дясната лента, въпреки че се наложи да кара зад тира. Ако черният микробус го последваше, винаги можеше да изпревари тира отляво.
На висока скорост микробусът засече разбрицан седан и сви в дясната лента зад тях. Борн се заоглежда за възможност да се върне в средната лента, но докато пресмяташе разстоянията, черният микробус се приближи опасно. Борн натисна газта и точно в този момент задният капак на тира падна и се повлече по асфалта сред рояк искри.
Всичко му стана ясно. Задният капак беше преработен на рампа. Черният микробус започна да го притиска и подбутва да влезе в празната вътрешност на тира — капакът на кутията. Изобщо не бяха имали намерение да ги проследяват или убиват. Целта беше да ги хванат, да ги затворят и тотално да ги извадят от играта.
Сорая се опитваше да не губи съзнание. Заби токовете си в мръсния под и същевременно извъртя таза си наляво, за да не й пречи да забие десния си лакът в гърлото на Маршан.
Той отстъпи назад, пусна от изненада жицата и със закъснение протегна ръце към гърлото си. С дясната си ръка Сорая дръпна кабела от врата си и заби коляно в слабините му. Той хлъцна, преви се на две и тя уви кабела около неговия врат. Дръпна с все сили и Маршан падна на колене.
Опитваше се да си поеме въздух като риба на сухо и я гледаше с насълзените си, кървясали и готови да изхвърчат от орбитите си очи. Посегна да я удари с дясната си ръка, а после с лявата, но тя го стискаше здраво.
Сорая навря мрачното си лице в неговото.
— А сега, господин Маршан, ще се наложи да ми отговорите на въпросите. При това веднага или, кълна се в Аллах, ще ви взема живота и душата и ще ги смеля на пух и прах.
Той я гледаше в очите. Лицето му започваше да подпухва и почервенява от насъбралата се кръв. От очите му се лееха сълзи, предизвикани от болка.
— Ак… ак… ак… — едва успя да каже той.
Щом поразхлаби кабела, той пак замахна, но тя му разби с чело носа и кръвта се разпръсна по горната му устна, бузите и брадичката му.
— А сега говори — нареди му тя. — На кого се обади, след като излязохме от кабинета ти?
— Как… как разбрахте? — учудено погледна той.
— Казвай.
— Защо да си правя труд? И без това ще ме убиете. — Гласът му звучеше безизразно, сякаш изпод вода.
— И защо не? Ти планираше моята смърт. Но за разлика от теб, у мен може да има останала малко милост. Само че това е риск, който ще трябва да поемеш.
Изведнъж рамената му увиснаха и той ги сви.
— Даже и да ти кажа, какво значение има? Няма да се измъкнеш оттук жива.
На Сорая й беше писнало от него. Желанието да го направи на парчета все повече я завладяваше. Тя хвана счупения му нос, завъртя го като кранче на чешма, докато от очите му не потекоха сълзи и не се задъха като товарно муле от болка. Едва тогава отпусна достатъчно кабела.
— Пет секунди, четири, три… — започна да брои, гледайки го вторачено в очите.
Той я удари в лявата гърда. Пред погледа й избухнаха звезди, тя залитна и едва не падна по стълбите. Маршан се възползва от момента и скочи срещу нея. Лицето му беше поморавяло, по бузите му бяха избили петна, а въздухът излизаше с хриптене от гърлото му. Започна да я души и да я натиска назад, опитвайки се да я накара да падне в черната бездна под стълбата.
Сорая, също задъхана, се прокле, че е свалила гарда, докато се опитваше да разтвори ръцете му и да отбие атаката. Маршан обаче беше решен да й свети маслото.
Сорая го блъскаше, но нямаше опорна точка и ударите й нанасяха минимални щети. Зад очите й се пръскаха светлини и почваше да мисли трудно. Съпротивляваше се, но това само усложняваше положението й. Бавно и неумолимо той я натискаше върху перилата, докато гърбът й съвсем не се огъна болезнено назад.