Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Сигурно — разсмя се тя.
— Хайде да го купим — предложих внезапно.
— Просто се шегуваш…
— Хайде — настоях аз и я бутнах нежно към вратата — да го вземем.
— Нямам нужда от него. Не го искам. И, освен това, не можем да си го позволим.
— Имам още малко възможност да ползвам моята Master Card.
— Не ставай луд. Това вероятно струва поне хиляда кинта…
— Мога да ти го купя — ядосах се аз.
— Защо правиш това?
— Ти искаш костюма, аз искам…
— Нед, моля те… хайде просто да продължим нататък.
— Защо не ми позволиш…?
— Знаеш защо. Сега престани. — Тонът й беше раздразнителен.
Раменете ми се отпуснаха.
— Добре — промълвих тихо.
Тя ме хвана от там.
— Хайде да пием по едно кафе.
Влязохме в Нюз кафе, на две преки южно от Западен Бродуей. Нонстоп CNN на видеомониторите. Обичайната сбирщина от бедните квартали, преструваща се на контета от центъра през уикенда. Обзалагам се, че всеки от вас, копелета, си имаше работа. Обзалагам се, че можете да си купите каквото, по дяволите, си поискате.
— Виж какво — обърнах се към Лизи, — щом започна работа, този костюм е твой.
Тя въздъхна силно и поклати глава.
— Не можеш да престанеш, нали?
— Какво да престана?
— Да престанеш да се измъчваш от мисълта, че те издържам…
— Просто не искам да бъда зависим…
— От мен?
— Да.
— Страхотно. Просто страхотно.
— Какво лошо съм казал?
— Нищо, нищо…
— Превръщам се в бреме и това ме тревожи…
— Ти определено не си бреме.
— Ние сме разорени — заради мен.
— Това е само за малко. Ще намериш нещо. Но онова, което трябва да направиш междувременно, е просто да приемеш нещата такива, каквито са. Сега аз плащам сметките. Доставя ми удоволствие да плащам сметките. Също както ми доставя удоволствие да изчиствам и част от дълговете ти.
— Няма начин да ти позволя…
— Е, аз вече го направих.
Погледнах я тревожно.
— Какво си направила?
— Вчера платих част от сметката ти по Дайнърс кард.
— Колко точно?
Тя ме погледна в очите.
— Пет хиляди долара.
— Пет бона? Да не си луда?
Тя посегна към ръката ми, но аз я дръпнах.
— Моля те… — каза тя.
— Как смееш…
— Просто се опитвах да помогна. Искам да кажа, знам колко ти струваха часовникът и ваканцията. А освен това имах малко излишни пари в сметката си на Мини Маркет, така че…
— Моите дългове са си мой проблем, не твой.
— Ако си в беда, това е мой проблем. И съм щастлива да ти помогна…
— Не искам шибаната ти помощ — изтърсих аз.
Настъпи дълго мълчание. Лизи ме гледаше в пълно отчаяние. Най-накрая каза почти шепнешком:
— Чу ли се какво каза току-що?
Изведнъж се почувствах като пълен тъпанар.
— Не исках…
Тя погледна през прозореца на кафенето и захапа силно устната си.
— Забрави го, Нед — изрече най-накрая. — Просто го забрави.
В понеделник сутринта пристигна писмо от Американ експрес, в което ме информираха, че членските ми права са преустановени, докато не оправя неизплатения дълг от девет хиляди и сто долара — който, тъй като е просрочен с два месеца, е обект и на два процента месечна лихва. Със същата поща пристигна и едно писмо като целувка за сбогом от тенис клуба, прекратяващо членството ми поради това, че не съм платил годишната такса от хиляда и осемстотин кинта. Веднага захвърлих това писмо в кошчето. Дясната ми ръка все още беше в лоша форма. Беше ми трудно да хвана писалка, камо ли ракета. При всички други проблеми, изключването от тенис клуба беше нещо, което можех да преживея.
Знаех, че писмото от Американ експрес е само първото от серия заплашителни депеши, които скоро щяха да пристигнат от Master Card, Visa и Барни. Знаех също, че — благодарение на обичайните такси, налагани от компаниите за пластмасови пари — дългът по кредитните ми карти от седемнадесет бона щеше да нараства с по шестстотин долара на месец. Ако не бях в състояние да изчистя този дълг през следващите дванадесет месеца… фокус-бокус — те магически щяха да набъбнат до почти двадесет и пет бона — нарастващи като рак с почти седемстотин кинта месечно.
Трябваше да намеря някакъв начин да се измъкна от тази дупка. Бързо.