Трийсет и пета и други години

Всяка игла, всяко пръстенче струват пари — всичко трябва да се наглежда, за всичко си отговорен, за всичко ще ти държат сметка. И всичко трябва да се продаде, да се махне оттук, докато не се е развалило, не е залежало, не се е вмирисало, не му е паднала цената — току-виж, довтасал ревизор, че го храни, че го пой, пълни му гушата със спирт, че и за из път трябва да му дадеш… И усърдието на Федя беше уютно — той беше стопанин. Саша не можеше да си представи себе си зад щанда, но като малък обичаше навалицата на Смоленския пазар. В началото на двайсетте години в Москва имаше глад и двамата с майка му през лятото заминаваха при дядо му, в едно малко градче край Чернигов, и там Саша обичаше да се поблъска из пъстрия живописен украински пазар, тази дейна суетня беше посвоему увлекателна.

Федя посрещаше Саша радушно, имаше достатъчно време за общуване — вече не му караха стока. С първите шейни в Мозгова ще пристигне новият магазинер, а Федя е записан в курсове в Красноярск, от 1 януари трийсет и шеста година ще започне да учи и след две години ще стане председател на районния потребителен съюз, а ако го хареса началството, ще го оставят в Красноярския краеви потребителен съюз.

— Сега ликвидираха окръзите, знаеш ли? Разделиха ни на области и на краеве. Област е, където живеят само руснаци, а в края, освен руснаци, живеят и други нации: тунгуси или както им казват сега — евенки, хакаси, долгани, нечци, та затова му викат край. Абе ще се оправим! Кво да стоя тука? Няма развитие! В районната потребителна кооперация от продавач няма накъде по-нагоре, отгоре все пращат обучени. И кого вижда човек в Мозгова, никого, няма с кого да търгуваш, кво да правя тука? Само да дремя… Белки вече няма, край на лова, и пари никой няма. Тате и майка скоро ще умрат, Мария се омъжи… Лариска? Че за кво ми е Лариска, тая парясница? В Красноярск ще си намеря гражданка, не селянка, ами образована, та да не ме е срам да се покажа пред хора.