Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Лианг насочи цялото си внимание към детето, което отчаяно се блъскаше във водата. Со Пенг изпита чувството, че очите й пламнаха в странно сияние. Поклати глава, отдавайки го на отразените във водата улични светлини.
Давещото се дете, което напразно се опитваше да държи главата си над водата, изведнъж отскочи нагоре — сякаш повдигнато от невидима ръка. Очите му с неверие се плъзнаха по кипналата вода, в тях се четеше ужас, примесен с триумф. Беше абсолютно сигурно, че коварните течения вече не могат да му навредят.
Со Пенг видя тънката струйка пот, която се плъзна по слепоочието на Лианг, душата му тръпнеше от мощните биотокове, които струяха от тялото й.
Баржата се насочи към детето, един моряк хвърли към него дебело въже. След секунда момченцето беше изтеглено на борда. Тълпата край парапета избухна в спонтанни овации.
Лианг се извърна встрани и подложи разгорещеното си лице на вятъра. Беше напълно неподвижна, а Со Пенг изпита чувството, че и двамата са увити в топлото одеяло на безкрайно спокойствие. Седнаха на близката каменна скамейка без облегалка и Лианг уморено затвори очи.
Би трябвало да е потресен от това, което току-що стори майка му, но не беше. Спомни си тежката болест на една от сестричките му преди много години. Повикаха лекар, той направи каквото можа, после, поклати глава и си тръгна. На вратата спря и тихо прошепна:
— Момичето ще умре. Облекчете страданията й, доколкото можете и се молете на Бога. Нищо друго не мога да ви препоръчам.
Естествено, тези думи не бяха предназначени за Со Пенг и той изобщо не ги чу. Но ги долови безпогрешно, отразени от съзнанието на майка му.
После проследи нейните действия. Лианг коленичи до леглото на болното дете, взе тъничките му ръце в своите и застина. Точно над главата й тиктакаше големият стенен часовник. Со Пенг беше абсолютно сигурен, че за пръв и последен път не го чу да отмерва точния час с обичайния си мелодичен звън. Имаше чувството, че къщата се къпе в концентричните окръжности на топлината и светлината, душата му потръпна от могъщата сила, която се излъчваше от окаменялата фигура на Лианг.
По-късно пък си помисли, че е сънувал всичко това. Но на другата сутрин сестра му излезе от треската, очите й бяха бистри, мехурите на шарката — повехнали. Лианг, все така вкопчена в ръката на момиченцето, спа непробудно през целия ден.
Со Пенг напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна навън. Трябваше му време да осъзнае и разбере сложната плетеница между минало и настояще, да намери точното място на всяко късче от мозайката.
— Ти разбра как са били убити двамата търговци заради баща ти — промълви след известно време той.
— Твоят дядо — напомни му Лианг и отвори очи. Те грееха с някаква особена вътрешна светлина, която съдържаше в себе си както отблясъците на уличните лампи, така и заревото на гаснещия ден.
— Тао-тао — леко кимна майка му. — Звездите с остри ръбове, които се използват за хвърляне, са изобретени от танжин. Всичко останало — датите на убийствата, свинските крачета в устите на жертвите — са просто за заблуда. Съвсем в стила на танжин.
— А дали моята дарба… — Со Пенг затруднено млъкна за миг, давайки си сметка, че един положителен отговор на въпроса, който се готвеше да зададе, ще го нарани дълбоко. После преглътна и довърши: — Дали моята дарба е част от Тао-тао?
— Не — твърдо отвърна Лианг, ясно доловила напрежението в душата му. — Нея аз съм наследила от майка си, а тя не е имала нищо общо с танжин.
— Но какво могат да търсят танжин тук, в Сингапур?
— По природа те са скитници — отвърна майка му. — Много от тях са емигрирали в Япония още преди триста години. Танжин никога не са доволни, вечно търсят нови територии. Вероятно, защото никога нищо не са притежавали.
— Какво искаш да кажеш?
— Тао-тао е едно доста нихилистично бойно изкуство — въздъхна Лианг. — Танжин са безмилостни, неспособни да се вълнуват като теб или мен. В резултат на това не притежават нищо и завиждат на онези, които не са като тях. В допълнение притежават изключителната способност да проникват навсякъде, често се наемат да вършат мръсната работа, която за обикновените хора е недостойна и отвратителна. На това ги учи Тао-тао.
Со Пенг вероятно долови нещо в гласа й или пък в чертите на лицето и. Във всички случаи не можа да сдържи това, което искаше да каже:
— Не това са причините за присъствието им в Сингапур.
Още докато го казваше, усети, че това е чистата истина. После отново почувства магнетичната радиация на духа й, могъща и пулсираща като самата Земя.
Тя дълго мълча, после бавно поклати глава и каза: