Портата на дявола

Погледна в другата посока, където лежаха най-близки до тях останки. Първи беше малък самолет „Чесна“ с два двигателя. Спомни си какво му бе казала Катерина за констелейшъна с тройна опашка, че е направен от алуминий, метал, който не се влияеше от магнитното поле. Констелейшънът беше в самия край на района, но този тук беше съвсем близо до кулата. Защо?

Погледна към другите потънали кораби зад самолета. Имаше траулер, дълъг около двайсет и седем метра. Стандартен риболовен кораб. Не можеше да го види добре оттук, но си спомни, че бяха минали над него при първия оглед. И сега си даде сметка, че и по траулера няма много налепи, дори по-малко, отколкото по кораба „ Либърти”.

Зачуди се дали магнитното поле не оказва някакво влияние върху растежа на водораслите. Някои кораби използваха слаби електрически заряди, за да предотвратят обрастването на корпусите с водорасли. Може би и тук ефектът беше подобен.

Кърт се обърна към кораба, който се извисяваше до тях, и погледът му се спря върху зеещата дупка. Тогава го осени.

– Аз съм идиот! – извика той. – Пълен идиот!

– За какво говориш? – попита Джо.

– Как може да съм толкова глупав? – измърмори Кърт, все още потънал в мислите си.

– Е, и двамата имаме доста практика – отбеляза Джо.

– Знаеш ли в какво още имаме доста практика? В извличането на кораби от дълбините. И в изпращането им на дъното.

Обърна се и се опита да погледне към Джо.

– Колко кораби си потопил, като част от програмата за изграждане на крайбрежни рифове?

– Ами поне петдесет – каза Джо. – Ако броим всички от последните десет години.

– Аз съм участвал поне при половината. И как ги потопяваме?

– Ами поставяме взривове под ватерлинията – каза Джо. – Пробиваме дупки в корпуса. Как иначе?

– Погледни дупката на този кораб.

„Баракуда” вече беше с включени главни светлини, но Джо активира и допълнителните, които бяха насочващи се и ги извъртя към дупката в корпуса на „ Либърти”. Нямаше никакво съмнение.

– Взривен е отвътре – отбеляза Джо.

– Някой е потопил този кораб.

– Може да е станала вътрешна експлозия. Не знаем какво са пренасяли. Освен това дупката е по-голяма от онези, които бихме могли да направим.

– Защото ние искаме корабът да потъне бавно и сигурно, да легне на дъното така, че да се оформи добър риф. Но ако просто се опитваш да го потопиш бързо и без никой да види, го правиш точно по този начин.

Кърт включи витлото и „Баракуда” се издигна от морското дъно. Той я насочи отвъд устието на Портата на дявола, право към траулера. Там видяха подобна повреда. Силен вътрешен взрив беше потопил и този кораб. С третия положението беше същото.

– По всички тези кораби има малко растителност, най-много от година – каза Кърт. – Единствено по онзи констелейшън имаше много налепи, тези кораби не са тук от години. Всички са потопени по едно и също време.