Портата на дявола

– Португалска фрегата с подходящо въоръжение ще се появи там едва утре следобед – обяви Пит.

– Предполагам, че онези знаят и това, и го очакват – каза Кърт. – Това им дава дванайсет часа за действие.

Настъпи тишина, всички обмисляха последствията.

– Тези „Тайфуни”, които са превърнати в превозвачи, могат да поберат петнайсет хиляди тона в бившите си ракетни отсеци – каза Дърк.

– А ако за триста тона итриево-бариев меден оксид си струва да потопиш кораб, как групировка, заинтересувана от „много”, ще подмине безплатен улов като този?

Възцари се тишина. Дори от говорителя се чуваше единствено тих фонов шум.

– Ако те наистина имат „Тайфун“ – обади се най-накрая Пит, – ще трябва само да изрежат части от скалата и да ги спуснат в ракетния отсек, като в боклукчийски камион. Но нека сме наясно – не знаем дали имат подводница.

Кърт кимна, а Джо го погледна и вдигна вежди.

– Дори да не знаем с какво разполагат – каза той, – все пак какво ще предприемем?

Кърт обмисляше думите му. Една подводница „Тайфун”, която има торпеда и е управлявана от наемници, не беше нещо, с което „ Арго” може да се справи.

– Джо е прав – каза капитанът. – Не можем да изложим кораба на риск. Докато не се появят военните, ще се държим на разстояние от тези хора, каквото и да са намислили.

Кърт знаеше, че е прав, но не му харесваше. Имаше чувството, че се предават. Трябва да има начин да ги спрат. Погледна през прозореца на вратата на конферентната зала и видя Катерина. Тя седеше кротко на мостика, наметната с анорак на НАМПД, отпиваше от чаша кафе и говореше с един от екипажа. Тогава му хрумна нещо.

– Ами ако не се опитаме да ги спрем? – каза той. – Ако идем там и се скрием сред останките, докато се появят. После, ако наистина дойдат, ще намерим удобен момент и ще прикачим трансмитер към корпуса им. Така ще можем да ги проследим до базата им и ще оставим големите момчета да се оправят с останалото.

Капитанът и Джо като че ли харесаха плана му, но Пит мълчеше.

– Директоре? – попита капитанът.

– Звучи ми твърде рисковано – отвърна Дърк. – По-лесно е да вземем въоръжени патрули от базираните на брега самолети.

– Но това ще ги изплаши – отбеляза Кърт. – А иначе ще разберем кои са и откъде идват.

– И как мислиш да идете там, без да се издадете? – попита Пит. – Те ще очакват нещо от момента, в който напуснете пристанището.

Кърт се усмихна и се озърна към Джо.

– Ще вземем баракудата.