Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Казвам се Джина. Ще ви заведа при Били.
Джина не говори много по време на петминутното пътуване нагоре по хълма. Асфалтът свърши. Поеха по чакълест път и завиха наляво. Минаха покрай шест къщи, всяка със зло куче. Чакълестият път се виеше близо до ръба на каньона. Досами пропастта бе кацнала къщичка с гипсова мазилка.
— Там живее Били — каза младата жена.
— Ти с него ли живееш? — попита Ото.
— Аз живея ей там, от другата страна на каньона. С моя стар мъж.
— И той ли е от „Кобра“?
— Всички са от „Кобра“. Всички около мен.
— С кого живее Били? — попита Сидни.
— С когото свари — отговори Джина, внимателно наблюдавайки чакълестия път, който беше отчасти разбит там, където завършваше в обръщало пред бърлогата на Били.
Хайтауър отвори вратата, когато микробусът спря пред къщурката, закривайки светлината с туловището си. Беше съблякъл якето си и се виждаше, че огромното му тяло е започнало да затлъстява. Но фигурата му все още беше внушителна.
Сидни тръгна пръв, а след него — Джина и Ото. Били Хайтауър оголи счупените си зъби, когато детективите влязоха в къщичката.
— Е, тук не е като в Холивуд — ухили се той, — но поне е моя и съм я платил. Искате ли да пийнете нещо? Имам водка и бира.
— Бира — каза Сидни.
— И за мен — рече Ото.
Детективите се настаниха на кадифеното канапе, което несъмнено навремето бе имало някакъв цвят. Навсякъде се виждаха мазни петна. Рокерите бяха оставили следи там, където бяха стъпвали, седели и лежали. Килимът също беше изцапан с моторно масло.
На мръсната жълта фланелка на младата жена също имаше моторно масло. Памучната тъкан беше опъната на големите й, арогантно вирнати гърди. Тя помогна на Били да извади бирите и се вторачи в двамата детективи любопитно и дружелюбно. После каза:
— Били, мръсна съм. Имаш ли нещо против, ако се изкъпя? Душът ни не работи от седмица и Шаму не иска да го поправи.
— Разбира се, сладурче — отговори Хайтауър и явно се развесели, когато Джина съблече фланелката си пред мъжете.
— Това е начин да кажеш на приятелка на рокер, че циците й са мръсни — рече тя на детективите. — По цял ден вися на гърба на мъжа си. Погледнете блузата ми!
Разбира се, Джина знаеше, че те не гледат фланелката, която тя се преструваше, че оглежда, а гърдите й, особено дясната — украсена с татуировка на брадат рокер, яхнал „Харли Дейвидсън“. Зърното представляваше фара на мотора.
— Може да получиш награда от петдесет бона от фирмата „Харли Дейвидсън“, ако видят това — каза Ото.
Младата жена се засмя весело и му намигна.
— Като стана дума за петдесет бона… — започна Били Хайтауър, после се обърна към Джина. — Хайде, иди да се изкъпеш. Трябва да поговорим по работа.
Щом чуха звука на течаща вода, Били се ухили и рече:
— Много се гордее с онази татуировка. Иска да я покаже на всеки.
— Мъжът й няма ли да се сърди, че се е къпала при теб? — попита Ото, отпивайки от бирата.
— Тук не сме егоисти — отговори Били. — Оставихме тези неща там, откъдето дойдохме. Делим всичко.
— След като напусна полицията… — започна Сидни, но Хайтауър го прекъсна.
— След като ме уволниха.
— След като те уволниха, какво те накара да дойдеш тук?
— Вятърът ме довя.
— Но защо в рокерски клуб?
— Защото те ме искаха.
— И стана главатар на местната банда.
— Не е ли това своеобразна история на успеха? — изрече дълбокомъдрено Били, като пресуши бирата си и с тежки стъпки влезе в кухнята да вземе друга. Върна се и добави: — Тези копелета не са толкова лоши. Като повечето от момчетата, с които бях във Виетнам. Показах им какво да правят, когато ченгетата ги спрат. Научих ги на едно друго за вероятната причина, обиските и арестите. И накрая скъсах от бой най-гадните от тях, докато ме заобичаха. Всеки се нуждае от баща.
— Има ли нещо вярно в слуха, че продаваш наркотици на младежите в Палм Спрингс? — попита Сидни.
— Бих искал да е вярно. Но в тези каньони се произвеждат само амфетамини, които се разпространяват наоколо. Не казвам нищо, което вече не е известно на всички. Тук почти всяка колиба е лаборатория. Не че всички са богаташи, но живеем сносно.