Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— По колко върви белият прах тук? — попита Ото.
— Около шест хиляди и петстотин за двеста и петдесет грама амфетамин. Бедата е там, че онези задници от „Кобра“ също са пристрастени към тези лайна. Казват, че били по-хубави от хероина. Не се зомбирали за повече от три часа. Можело да смениш двигателя на мотоциклета си, да боядисаш кухнята и да удариш два тека на жена си. Но никога не могат да направят всички тези неща, когато са дрогирани.
— А ти друсаш ли се? — попита Ото.
— Не като тези дръвници наоколо. Иначе разправят, че само опитвали производството. Глупости! Друсат се яко! Между другото, мисля, че наркотиците трябва да бъдат узаконени. Всички искат по-ниски данъци, нали? Дрогата е по-хубаво от държавната лотария. Купуваме скришом съставките от легализирани фармацевтични предприятия. Де да знаех онова, което знам сега, когато бях ченге! Можеше да живея в Акапулко.
— Добра печалба, а? — попита Ото, който по душа си оставаше ченге от отдел „Наркотици“.
— Адски добра. Червеният фосфор и йодоводородната киселина се продават легално. Всеки идиот може да забърка сместа. Пък и някой е улеснил нещата. Германците измислиха ефедрина, най-голямото им химично откритие след „Циклон Б“. Едва не унищожиха евреите с него. Взимаш ефедрин и един водороден атом и получаваш амфетамин.
— Откъде, по дяволите, купувате водородни атоми? — зачуди се Ото.
— Както и да е, предпочитам да търгувам с хероин за смъркане. Получаваш тридесет процента повече на грам и клиентелата е по-приятна. Но за хора като нас е много трудно да си го набавяме на изгодна цена. Казали са ви, че Били Хайтауър продава дрога на младежите в Палм Спрингс, така ли? Никога не съм продавал на малолетни. И това ме подсеща за целта на срещата ни. За онова момче на снимката, която ми показахте.
— Казва се Тери Кинсейл — рече Ото.
— Не знам имената на хората, които купуват бял прах, но помня лицата. Виждал съм го два пъти, веднъж в бар в Катидрал Сити и втори път на този хълм в нощта, когато изчезна момчето на Уотсън. И съобщих този факт на полицията. Затова аз трябва да получа наградата, ако той е очистил Джак Уотсън.
— Как се запозна с него? — попита Сидни.
— В онази нощ отидох с един от моите хора да занеса една унция хероин на едни педерасти в бара на магистрала 111. Момчето беше сред онези, които взеха доставката.
— Той ли ти плати?
— Не, любовникът му.
— Кой беше любовникът му?
— Някакъв педал. Моят човек го познаваше, затова нямаше проблеми. Местен гей с много кинти и апетит за хубави млади момченца като онова. Тери каза, че би искал да прави бизнес с нас от време на време. Обичал да смесва амфетамин с други наркотици. Мисля, че си търсеше белята.
— И после го видя в нощта на убийството?
— Тогава имах повече работа от обикновено. Бяха дошли много типове от Катидрал Сити. Казах на моите хора, че трябва да слезем там, долу, и да направим сделката. Има един от бандата „Кобра“, който припечелва много добре от педерастките барове. Хубав, облечен в кожени дрехи. Перчи се насам-натам. Шашка педалите, които му купуват питиета. В онази нощ искаше една унция от моя запас, но аз му отказах. Чакал го някакъв клиент, там където свършва асфалтовият път. Всичко това не ми хареса, затова взех пушката и излязох да видя. Беше Тери и едно друго момче.
— Уотсън? — попита Ото.
— Не. Някакъв остриган от Туенти-найн Палмс. Морски пехотинец с лунички на носа, треперещ в двадесетдоларовите си обувки. Познавах Тери от преди.
— Продаде ли му дрога?
— Казах им да се омитат и повече да не идват при мен, инак ще пусна кучето да им ръфне задниците.
— Какво мислиш, че правеше Тери с морския пехотинец? — попита Ото.
— А ти какво мислиш? Искаше да го дрогира, за да го чука. Какво друго би правил с деветнадесетгодишен морски пехотинец?
— Какво си помисли, когато прочете, че са намерили колата на Уотсън от другата страна на каньона? — попита Сидни.
— Разтревожих се да не го е застрелял някой от моите хора. Опитвам се да организирам тези дръвници да вършат законен бизнес. Вижте „Ангелите на Ада“. Всяка година правят подаръци на бедните. Можем да се поучим от тях. После ги привиках. Разпитах ги един по един. Уплаших до смърт онези, които се плашат лесно. Нищо. Никой от хората ми не беше застрелял момчето. Затова си помислих, ами педалът и морският пехотинец? В онази нощ Тери беше тук, на хълма. Но може би нямаше нищо общо с убийството. Вероятно някой бе отвлякъл момчето на Уотсън и сетне нещата са се объркали, застреляли са го и са го хвърлили в нашия каньон само защото се е намирал по пътя им към Лас Вегас. Ето защо, след няколко дни престанах да се безпокоя за това.