Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„Заръка като тази • приемам“ — рече царят,
и вестоносци прати • навред да обикалят.
Откликналите бяха • три хиляди юнака,
несещащи каква ги • печална орис чака.
Пристигнаха на Гунтер • в страната те с надежди.
Разпоредил се той бе • коне, седла, одежди
да им дадат, преди от • Бургундия да яхнат.
Сдобил се беше царят • с добрата воля тяхна.
От воините им Хаген • на брат си Данкварт рече
осемдесет смелчаци • на Рейн да прати вече.
Дойдоха достолепно • с доспехи нови, с броня
на Гунтер в твърдината • възседнали те коня.
Дойде храбрецът Фолкер — • за поход изпроводен,
довел бе трийсет воини • гусларят благороден.
Одеждите им бяха • царе каквито носят.
На Гунтер извести той, • че да потеглят просят.
Какъв бе Фолкер тука • да кажа кратко нека.
Той беше благородник — • под негова опека
в Бургундия стояха • мнозина богатири.
Зован бе шпилман, дето • умееше да свири.
Измежду тез юнаци • подбра хиляда Хаген,
познати му отколе • било от бой неравен,
било заради подвиг • и дързостни дела.
Сърцатостта им всеки • да смая би могла.
Ала обзел бе вече • вестителите страх:
ще се гневи Атила • на мнима мудност в тях,
молбата им да тръгват • без отклик щом остава,
от Хаген отклонена, • прозиращ цел лукава.
На царя си бе рекъл: • „Не бива по-преди
да яхват те обратно, • не се ли уреди
да тръгнем седем дена • подир и ний на път.
Тъй нечии кроежи • добре ще проличат.
А на Кримхилда също • не ще се удаде
срещу ни да насъска • когото и да е.
Посмее ли обаче, • ще съжали тогава —
нали войска подбрана • нас там ще придружава.“
Седло и щит и всички • доспехи, дето щяха
в страната на Атила • да носят, вече бяха
за воините готови, • пред похода там сбрани.
Вестителите бяха • пред Гунтер призовани.
„Решил е царят“ — Гернот • им рече, щом видя ги —
„поканата, с която • дошли сте, юначаги,
охотно да приеме. • Атила и сестра ни
за празника да чакат • приятели желани.“
Цар Гунтер заразпитва: • „Кажете ми сега
туй празненство кога е • или пък ний кога
ще трябва да пристигнем?“ • От Швемел бе ответа:
„При поврат-слънце там на • турнирните полета.“
И тъй като с Брунхилда • не бяха се видели,
добронамерен царят — • щом биха те пощели —
при нея разреши им • да идат с вест отрадна.
Но Фолкер им попречи • и ней това допадна.
„Днес мойта господарка, • уви, не е добре.“
Тъй воинът храбър смогна • визитата да спре.
„Почакайте и утре • със сигурност ще може.“
Но срещата отпосле • наново се отложи.
Могъщият владетел • (към тях тъй благосклонен)
накара да внесат от • запаса му огромен
с великодушност злато • на щитове големи.
От други също бяха • добре възнаградени:
И Гизелхер, и Гернот, • и Гере, и Ортвин
се отличиха с щедрост • завидна до един.
Те всекиго дариха • с такива ценни дари,
че никой не посмя с тях • жребец да натовари.
Заставайки пред Гунтер, • сам Вербел промълви:
„Нек тук, царю, останат • подаръците ви.
Не ще ги ний приемем — • Атила забрани ни.
Освен туй дарове нам • не са необходими.“
Владетелят от Рейн бе • обхванат от досада,
загдето пренебрегват • те царската награда,
та злато и одежди • получиха насила
със здраве да ги носят • в страната на Атила.
Преди да тръгнат, Ута • да навестят решиха
и Гизелхер отвел ги • бе в стаицата тиха.
Да предадат тя рече, • щом щерка й добре е,
че с почитта към нея • тя много се гордее.
Зарад Кримхилда също • и зарад цар Атила
царицата дари ги • със злато и със свила.
И шпилманите с радост • от нейните ръце
приеха ги, че бяха • дарени от сърце.
Вестителите сетне, • сбогувайки се с всеки,
потеглиха пак бодро • по друми и пътеки
от рицари на Гернот • до Швабско придружени
да ги беда не стига • в места отдалечени.
Перейти на страницу: