Спомен за светлина

Моарейн присви устни и взе договора за Драконовия мир, след като Галад й го остави на масата. Огледа го.

- Коя _все пак_ е тази жена? - настоя Редран. - И защо ние… Ще спрете ли с това!? - Вдигна ръка, сякаш го бяха пернали с нишка Въздух, след което погледна ядосано към Егвийн… само че този път един от стоящите наблизо ашамани бе този, който миришеше доволно.

- Добър изстрел, Грейди - прошепна Перин.

- Благодаря, лорд Перин.

Грейди щеше да я знае само от разкази, разбира се, но приказките за Моарейн се бяха разпространили сред тези, които следваха Ранд.

- Е? - каза Егвийн.

- „И ще се случи тъй, че съграденото от хорски ръце ще се разбие - зашепна Моарейн. - Сянката ще легне над Шарката на Века и Тъмния отново ще простре ръка над човешкия свят. Жени ще заплачат и мъже ще заридаят, когато земните народи бъдат раздрани като стара дрипа. Нищо не ще остане и нищо не ще устои.”

Хората се размърдаха неспокойно. Перин погледна питащо към Ранд.

- „Но ще се роди един, който ще въстане срещу Сянката - заговори Моарейн по-високо. - Ще се роди той отново, тъй както се е раждал преди и ще има да се ражда отново, без край! Драконът ще се прероди, и ще има плач и скърцане на зъби в деня на неговото прерождение. Във власеници ще облече той хората и косите с пепел ще ги накара да си посипят, и ще разруши, отново света с идването си, като разкъса всички връзки, що го крепят! Като отскубнала се от вериги зора ще ни заслепи той и ще ни изгори, но ще въстане Прероденият Дракон и ще се възправи той срещу Сянката в Последната битка, и кръвта му ще ни даде Светлината. Сълзи нека да потекат, о, люде на света. Плачете за своето спасение.”

- Айез Седай - каза Дарлин. - Извинете, но това е много злокобно.

- Поне ще бъде спасение - отвърна Моарейн. - Кажете ми, ваше величество. Това пророчество повелява да пролеете сълзи. Ще плачете ли, защото спасението ви идва с такава болка и грижа? Или ще плачете _заради_ своето спасение? За мъжа, който ще пострада за вас? Единственият, който знаем със сигурност, че няма да отстъпи от тази битка?

Обърна се към Ранд.

- Тези искания са нечестни - каза Грегорин. - Той иска от нас да пазим границите си каквито са!

- „Ще убие той хората си с меча на мира - каза Моарейн. - И ще ги унищожи с листа.”

„Това е Каретонският цикъл. Чувал съм тези думи.”

- Печатите, Моарейн - каза Егвийн. - Той се кани да ги счупи. Опълчва се на властта на Амирлинския трон.

Моарейн не изглеждаше изненадана. Перин подозираше, че е слушала отвън, преди да влезе. Беше съвсем в нейния стил.

- О, Егвийн - каза Моарейн. - Забравила ли си? „Неопетнената кула се прекършва и прегъва коляно пред забравения знак…”

Егвийн се изчерви.

- „Не може да има здраве в нас, ни да израсне нещо добро - цитира Моарейн, - че земята е едно с Преродения Дракон и той е едно със земята. Душа от огън, сърце от камък.”

Погледна към Грегорин.

- „В гордост той завладява и гордия принуждава да се покори.”

Към Пограничниците.

- „Зове той планините да коленичат…”