Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Да, разбира се.
— Днес е добра вечер да започнем. Ела тук и ще те науча да разпознаваш някои букви на тази страница — посочи с извития си пръст. Със стегнати гърди Адаир стана от пода и отиде при стареца, който изгледа малкото разстояние между тях. — По-близо, момче, няма да виждаш нищо на листа от тук.
Посочи пода до себе си. По челото на Адаир изби пот, докато се приближаваше. Когато застана до него, старецът се пресегна и го сграбчи за гърлото с желязна ръка. Стисна трахеята му и той усети, че не може да диша.
— Тази вечер е много специална за теб, Адаир, прекрасното ми момче. Много важна — каза старецът, стана от мястото си и повдигна младежа във въздуха. — Не вярвах, че ще те задържа на служба при мен толкова дълго. Бях планирал да те убия отдавна. Но въпреки сериозните ти недостатъци, се привързах към теб. Винаги си притежавал особена, дива красота, но ми беше и по-лоялен, отколкото вярвах, че е възможно. Да, справи се по-добре, отколкото подозирах в първата вечер, когато те видях. Затова реших да те запазя за прислужник завинаги.
Запрати Адаир към каменната стена, все едно бе парцалена кукла. Главата му се удари в твърдата повърхност. Силите напуснаха тялото му. Старецът го вдигна и го занесе на долния етаж, в усамотените си подземни покои.
Адаир ту идваше в съзнание, ту отново припадаше. Лежеше на леглото и усещаше ръцете на стареца по лицето си.
— Ще дам на бунтовното ми селянче безценен дар. Да не мислиш, че не съм познал по очите ти? Разбира се, че знаех…
Адаир изпадна в паника от думите на стареца, притесни се, че ще прочете мислите му и ще разбере за уговорката му с монаха. — Но след като получиш този дар, няма да можеш вече никога нищо да ми отказваш. Той ще ни обвърже завинаги, ще видиш…
Старецът се приближи съвсем близо и разгледа прислужника си с такъв ужасен поглед, че него го побиха тръпки. Чак тогава Адаир забеляза амулета, който висеше на кожена връвчица на шията на лекаря. Старецът го дръпна, скъса връвчицата и го скри в двете си длани от погледа на момчето. Но то бе успяло да го зърне под слабата светлина на свещта: беше малък сребрист мускал с миниатюрна капачка. Лекарят успя някак си да я махне с кокалестите си пръсти. За нея бе прикачена фина дълга игла. На края на иглата имаше голяма капка течност с неприятен меден цвят.
— Отвори си устата — нареди лекарят и надвеси иглата над устните му. — Сега ще получиш безценния подарък. Повече хора биха убили за този дар или биха платили огромни суми пари. А аз сега ще го дам просто ей така на глупак като теб. Прави каквото ти казвам, неблагодарно псе, докато не съм размислил.
Нямаше нужда да се съпротивлява. Иглата беше достатъчно тънка, за да се мушне между устните на Адаир, колкото и силна да бяха стиснати. Старецът натисна и я заби в езика му.
Не толкова болката, колкото шокът накараха Адаир да скочи срещу лекаря — шокът от странното изтръпване на цялото му тяло. Сърцето на младежа замръзна от ужас и той веднага осъзна, че е подвластен на някаква демонична сила.
Когато напрежението и тялото му се уталожи, сърцето му започна да бие все по-бързо, отчаяно изпомпваше кръв към обезкървените крайници и към мозъка. През цялото време старецът го притискаше надолу, тежък като воденичен камък, мърмореше някакви неразбираеми думи със сигурност на езика на Дявола. После извърши нещо също толкова странно, този път с игла и мастило. Адаир се опита да го отблъсне, но не успя, а след минута дори вече нямаше сили да опитва. Белите му дробове отказаха, не можеше да си поеме дъх. Започна да се гърчи, да се дави, изпадна в предсмъртна агония, обзе го леден студ… Чувстваше се жив погребан, заключен в тяло, което спираше да работи.
Но в него се надигна силна воля да се съпротивлява на смъртта. Ако умреше, старецът никога нямаше да бъде наказан, а Адаир желаеше този ден да дойде повече от всичко на света.
Лекарят огледа лицето на младежа, сгърчено от предсмъртна агония.
— Колко си силен. Имаш голяма воля за живот, това е добре. Гориш от омраза към мен. Очаквах го, Адаир. Тялото ти ще премине през последните етапи на умирането, това ще задържи вниманието ти за известно време. Трябва да лежиш неподвижен.
Когато организмът му вече не можеше да си помогне сам, той започна да умира. Вкочани се и затвори като в капан съзнанието си. През цялото време лекарят разказваше как бил привлечен от алхимията. Не очакваше селянин като него да разбере очарованието на тази наука. Обясни, че обучението му по медицина отворило тази врата. Но чрез алхимията отишъл още по-далеч и бил един от малкото, от най-проницателните, които преминали отвъд тайните на естествения свят и навлезли в свръхестествената реалност. Превръщането на обикновен метал в злато било алегория. Дали Адаир разбират това? Истинските магове не търсели начини да превръщат даровете на земята в по-изискани неща, а се опитвали да променят самата природа на човека! Чрез духовно пречистване и пълно посвещаване на алхимията лекарят се бил присъединил към редиците на най-вещите и най-силните хора на земята.