Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Първата стъпка беше да си осигури помощ. Имаше нужда от съюзници, от селяните, които вече мразеха лекаря, който бе на страната румънския потисник. Трябваше да намери тези от тях, които бяха събрали достатъчно злоба в себе си, за да обедини гнева им срещу своя господар, който бе по-лесна мишена от графа. Ако успееше да докаже, че лекарят е извършил престъпления срещу селяните, които графът да не може да отрече, тогава благородникът щеше да бъде принуден да си затвори очите, ако отмъщението им се стовари под формата на убийство. Трябваше само да намери правилните хора, да избере точните престъпления и да представи необходимите доказателства.
Един ден Адаир отиде до селото, за да потърси религиозните авторитети, които му бяха нужни. В абатството откри млад монах, пощаден от полската работа. Беше розов като новородено бебе. Божият човек изглеждаше изненадан да види слугата на злия лекар на прага си, но когато Адаир падна в краката му и го помоли за съвет, младият монах не намери сили да му откаже. Седнаха един до друг в усамотеното абатство и той изслуша обясненията на Адаир как е бил принуден да служи против волята си. Без да се спира подробно на конкретни подробности, младежът изрази отвращението си, че трябва да работи за такъв зъл и безмилостен деспот. Когато монахът започна да му вдъхва увереност — отначало колебливо, но след това доста по-спокойно — Адаир разбра, че е намерил съюзника, когото бе търсил. Накрая младежът намекна за черните грехове, които графът и лекарят бяха извършили. Монахът го увери, че може да идва винаги и по всяко време, за да разтоварва душата си.
Адаир направи точно така. Втория път, когато го посети, той му разказа как е бил пратен от лекаря да отвлече дете. Лицето на монаха пребледня, той отскочи назад като ухапан от змия, когато младежът започна да му описва местонахождението на циганския катун, и потвърди, че циганите са си тръгнали без никакво обяснение.
— Предполагам, че е искал да използва детето за приготвянето на някоя от дяволските си отвари, но за какво, по каква причина — не мога да кажа. Това е работа на Сатаната, щом се изисква човешка жертва, нали? — попита Адаир с невярващ глас, като се постара да изглежда възможно най-невинен и разкаян.
В този миг монахът го помоли да спре, защото не вярвал на ушите си.
— Кълна се, че е истина — каза Адаир и падна на колене. — Мога да донеса доказателства. Свитъците, на които са описани магиите, достатъчни ли ще са?
Поразеният монах успя само да кимне с глава.
Адаир знаеше, че няма да е никак трудно да вземе книжата от къщата през деня, докато лекарят спи, но на следващия ден, когато отиде да събере уликите, ръцете му трепереха, когато се протегна към писалището. „Не ставай глупав — вдъхна си той кураж. — Минаха години. Ти мъж ли си, или си още уплашено момче?“ Уморен от страха и унижението, грабна решително книжата, нави ги на руло и ги пъхна в ръкава си. Без да каже и дума на Маргерит, тръгна към абатството.
Очите на младия монах светнаха, когато прочете избелелите ръкописи. Извини се на Адаир, че се е усъмнил в него, върна му листовете и му нареди да ги занесе бързо обратно в къщата. Както и да го уведоми, ако лекарят започне да планира друго чудовищно престъпление. Обаче имал нужда да измисли план как да залови еретика, който все пак бил близък на техния господар. Решителността на монаха обаче бе разколебана; очевидно не можеше да събере смелост за дръзка постъпка като тази да се противопостави на графа. За да му вдъхне сили, Адаир обеща да се върне с още доказателства за вещерство.
Същата вечер присъствието на лекаря се оказа истинска агония за младежа. Той подскачаше всеки път, когато старецът го погледнеше накриво. Беше сигурен, че е усетил, че безценните му ръкописи са пипани. Старецът затърси в книжата си рецептата на магията, която му трябваше, а момчето се засуети, уплашено, че ще забележи някаква издайническа следа: подгънат ъгъл, петно, мирис на лавандула и тамян от абатството. Но господарят му просто спокойно продължи да си върши работата.
Малко след полунощ старецът вдигна глава от писалището си.
— Още ли искаш да се научиш да четеш, момче? — попита той доста мило. На Адаир му се стори странно, че повдига въпроса така внезапно. Но ако отговореше отрицателно, онзи веднага щеше да заподозре, че нещо не е наред.