Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Номер едно са вестници — „Уърлд“, „Къриър“, „Хералд“, от днес, вчера и онзи ден. Второто е карта на местните железопътни линии. Третото е географска карта, по-специално на блатистия крайбрежен регион. Четвъртото, което трябва да намериш, е кутия от тези. — И подаде на Мари един от патроните от револвера. — Петото, което най-вероятно ще ти отнеме най-дълго време, защото трябва да си изключително взискателна, са три комплекта бельо — знаеш размерите ми — от най-фина коприна: един бял, един зелен и един… черен.
Оттегли се в съседната стая с другата прислужница, Марта, за да й направи косата, да й стегне корсета и да сложи дебел слой пудра и крем на синините по врата й. Излезе облечена с друга зелена рокля, тази с тънка италианска бродерия на корсажа, и с ботите си, които Марта бе почистила добре. Точно тогава внесоха първата порция вестници и карти. Служителят на хотела обясни, че били изпратили човек за някои от изданията от предните дни, но че и те щели да пристигнат скоро. Госпожица Темпъл му даде една монета и щом той излезе, започна работа. Не знаеше точно какво търси, но твърдо знаеше, че е приключила с чувството на безсилие от това, че не знае в какво се е забъркала. Сравни железопътната карта с топографската и започна старателно да очертана пътя от гара Стропинг до Ориндж Канал. Пръстът й бе стигнал до Дю Конк, когато усети, че Марта и Агата я гледат. Бързо помоли Марта да направи чай и само изгледа твърдо леля си. Тя изобщо не схвана намека, а се настани на един стол и промърмори, че и тя не би възразила да пийне малко чай.
Госпожица Темпъл се намести на стола си така, че да препречи погледа на леля си с рамо, и продължи да прекарва линия към Ориндж Локс и оттам до самия Ориндж Канал. На железопътната карта нямаше отбелязани пътища или села, да не говорим за особено големи имения, така че тя придърпа атласа и откри страницата с най-големи подробности за региона. Удиви се колко голямо разстояние е пропътувала и едва не потрепери от това колко откъсната от света и в каква опасност е била. Местността между последните две гари изглеждаше пуста — на картата нямаше села. Знаеше, че голямото имение е близо до морето, защото си спомняше мириса на сол във въздуха, макар добре да знаеше, че бризът пътува далеч над земи равни като онази блатиста местност, така че можеше и да е по-далече, отколкото си мислеше. Опита се да прецени евентуален радиус, предвид времето, за което каретата бе стигнала до къщата от гарата, и затърси по картата някакъв маркер, какъвто и да е. До самите канали видя странен символ и след бърза справка с легендата на картата разбра, че означава „руини“. Колко ли стара бе тази карта — възможно ли беше къща с такива размери да е толкова нова? Госпожица Темпъл погледна леля си и попита:
— Какво е Харшморт?
Леля Агата рязко си пое дъх, но не каза нищо. Госпожица Темпъл присви очи. Нито една от двете не проговори (защото по-възрастната дама донякъде споделяше семейния инат) и след цяла минута мълчание госпожица Темпъл захлопна атласа, стана рязко от масата и отиде във вътрешната стая. За ужас на леля си се върна с отворения револвер — пъхна патроните вървешком и с мъка затвори барабана. Видя, че лелята и прислужницата я гледат зяпнали, и се ухили — да не би да мислеха, че ще ги застреля? Взе чантичката си и пусна револвера вътре. Нави дръжката около китката си и с две ръце вдигна купчината вестници. Сопна се на Марта, без да се старае да крие раздразнението си:
— Вратата, Марта! — Прислужницата се втурна към вратата и я отвори, така че госпожица Темпъл да може да излезе. — Ще работя, където намеря спокойствие, ако не съдействие.
Докато вървеше по застлания с дебел килим коридор и после слезе във фоайето, госпожица Темпъл се почувства все едно отново влиза в света, и по-важно, че се изправя лице в лице със събитията, които я бяха връхлетели. Беше наясно, че всички я обсъждат, и естествено, всички й хвърляха любопитни погледи. Решителността на госпожица Темпъл обаче бе непоколебима и тя знаеше, че дори нещо да се е променило, тя просто трябва да е още по самоуверена. Знаеше какъв късмет е независимостта й и склонността й да не я е грижа за мнението на околните. Нека клюкарстват, стига да виждат, че е с изправена глава, и да ги държи в подчинение с парите си. На рецепцията кимна небрежно на господин Спанинг — той й бе отворил вратата при кървавото й завръщане.
Настани се на едно от големите плюшени канапета във фоайето, с бърз твърд поглед даде на персонала да разбере, че няма нужда от нищо, и подреди вестниците на стройни купчинки. Започна от Харшморт — статута му на развалина, местоположението му. После се зае с „Къриър“, чиито страници по-вероятно отразяваха социалните събития. Беше решена да научи всичко, което може, за галавечерта — първо такава, каквато бе представена на широката публика, а после — чрез коментарите, които можеше да открие за убити на пътя мъже или изчезнали жени — за истинското й коварно естество. Прегледа заглавията без ясна представа кое е важно — големите черни букви разказваха за колониални схватки, хитри изобретения, международни вълнения, балове, благотворителни инициативи, научни експедиции, реформи във флота, скрити борби в министерствата — явно щеше да й се наложи да задълбае. Не бяха минали и десет минути, когато усети нечия сянка да пада върху четивото й и после чу — нима някой бе влязъл през главния вход? — смътно настойчиво покашляне. Вдигна очи, напълно готова да се развика, ако леля й Агата или Марта бяха намислили да я последват, но видя съвсем друг човек.