Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Ферул се изправи, ухилен до уши. Всъщност едното му ухо бе клюмнало, почти откъснато. Ризата му беше съдрана, а превръзката на гърдите му висеше на парцали.
— Благословията на вятъра! — въздъхна той доволно, сякаш току-що бе пресушил халба вкусна бира. — Жадувах за това от години.
Темпър изпъшка и се изправи. Натисна ръката си.
— Защо днес всички в мен се целят?
Ферул прегледа раната, след което изтегли острието. Темпър изохка и се хвана за рамото му, за да не падне. Ферул огледа с възхищение дългата смъртоносна кама и подсвирна.
— Можеше да те прониже в сърцето.
— Благодаря много.
Ферул го заведе да седне, след което започна наново да превързва ръката му. Темпър гледаше как мъжът работеше, като през цялото време се чувстваше засрамен от представянето си срещу Ноктите в това бързо и мръсно меле. Едва ли щеше да е много полезен в това, което предстоеше.
Ферул провери входа на палатката и докладва, че най-вероятно ги бяха поставили под неофициална карантина до края на нощта. Той каза, че е видял къде са занесли Дасем, след което се почисти и събра няколко полезни оръжия от Ноктите. Темпър седеше и клатеше глава. Прочисти гърлото си и рече:
— Виж, Ферул. Изглежда няма да съм ти много полезен. Може би трябва да го направиш сам.
Ферул вдигна поглед от трупа на единия Нокът. Имаше нещо в очите му: изненада? Изумление? Той се приближи до Темпър.
— Няма да си ми полезен! Самият факт, че си жив, си е истинско чудо. Знаеш ли какво направи?
Темпър поклати глава, объркан.
— Устоя на Сърджън! Беше удивително! Видях около половината удари, които си разменихте, но всички само за това говорят. Чух ги през палатката. Той беше защитник на Седемте Града! Подпомогнат от магьосници. Помазан от Храма. И ти го спря! Мислех си, че ще ни изколят до крак, но ти ни спаси кожите. Дори чух да говорят, че имаш защитник…
Темпър се изсмя.
— Не, говоря сериозно. Ако излезеш от тази палатка и всички те видят такъв, какъвто изглеждаш обикновено — като грозна грамада от гранит, никой няма да посмее да застане на пътя ни. Говоря сериозно — повтори Ферул и кимна към труповете. — Не ти ли се струва странен начинът, по който тези двамата се паникьосаха? Ти, аз… всички ние впечатлихме много хора днес. Хора, които ни смятаха за мъртви.
Темпър осъзна, че това го бе глождило. Бяха надделели твърде лесно. Ноктите се бяха държали така, сякаш срещу тях бяха съперници с непознати възможности. Бяха се опитали да стоят на разстояние. Темпър кимна и стисна ръката на Ферул.
— Добре тогава. Да живее Мечът.
Ферул се ухили като звяр, надушил кръв.
— Сега сме само тримата — но и това е достатъчно, струва ми се.
След като се превъоръжиха и почистиха, двамата излязоха от палатката и смело тръгнаха през поляната пред лазарета. Нощта бе топла и суха. Клоните на маслиновите дървета в овощната градина до лагера шумоляха на слабия вятър, а в небето се блещеше сърпът на луната, който приличаше на жълт ятаган. Факли горяха на всяка пресечка в града от палатки, но навън имаше само неколцина войници. Темпър и Ферул поздравиха всички часовои по пътя си и тези, които ги разпознаха, им отвърнаха с:
— Да живее Мечът!
Ферул вдигаше юмрук в отговор.
— Ще разберат, че идваме — оплака се Темпър.
— Колкото повече свидетели имаме, толкова по-добре.
Темпър изсумтя, виждайки мъдростта в това. Ферул го поведе към една персонална палатка, която се намираше близо до лазарета. Вътре светеха лампи, а от двете страни на входа на стража стояха двама Нокти. Когато Темпър и Ферул се приближиха, сърцето на Темпър се стопли при вида на втрещеното объркване, изписано на лицата на Ноктите.
Те спряха пред стражите, завардили входа.
— Идваме да видим Дасем — обяви Ферул и махна на войниците, които ги наблюдаваха от близките палатки.
След кратко колебание, единият Нокът кимна и им направи път, като отвори входа на палатката. Ферул изгледа тъмния отвор, леко смутен от съдействието им. Темпър започна да се съмнява — ами ако отново бяха преместили Дасем?
Вътре глинените лампи издаваха слаба, дрезгава светлина. Дасем лежеше на койката неподвижно като труп, а цялата горна част на тялото му бе обвита в превръзки. Кехлибарената светлина караше тъмната му кожа да сияе, сякаш бе бронзова статуя. Темпър пристъпи напред, но веднага се закова на място, тъй като видя някой друг в тъмните дълбини на палатката.