Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Ако не се счита нормалната подготовка у дома и при тази дама — отговори мистър Домби и представи мисис Пипчин, която моментално стегна всички свои мускули и предизвикателно изсумтя, в случай че докторът се отнесе пренебрежително към нея, — ако не се счита това, досега Пол не е имал никакви други занимания.

Доктор Блимбър наклони глава, с което изрази добродушна снизходителност към подобно незначително вмешателство като това на мисис Пипчин, и заяви, че е доволен от чутото. Удовлетворението е много по-голямо, отбеляза той, като потри ръце, когато се започва с полагане на основите. И той отново коварно погледна към Пол, сякаш изпитваше желанието моментално да го подхване с гръцката азбука.

— Всъщност това обстоятелство, доктор Блимбър — продължи мистър Домби, като хвърли поглед към малкия си син, — както и разговорът, който вече имах удоволствието да проведа с вас, прави всякакви по-нататъшни обяснения и съответно всякакво по-нататъшно посегателство на драгоценното ви време напълно излишно, така че…

— Хайде, мис Домби — кисело се обади Пипчин.

— Разрешете ми — каза докторът — за една минута. Позволете ми да ви представя мисис Блимбър и дъщеря ми, които ще вземат участие в домашния живот на нашия млад пътник, поемащ към върховете на Парнас42. Мисис Блимбър — дамата, навярно стояла в очакване, влезе веднага, последвана от дъщеря си, очарователната очилата гробарка, — мистър Домби. Дъщеря ми Корнелия, мистър Домби. Мистър Домби, скъпа моя — обърна се докторът към жена си, — ни оказва такова доверие, че… Виждаш ли малкия ни приятел?

Но мисис Блимбър преливаше от любезност, насочена към мистър Домби, и очевидно не виждаше малкия приятел, понеже стоеше с гръб към него, с което застрашаваше положението му върху масичката. Но след направения намек тя се обърна да се полюбува на одухотворените му класически черти, а след това с въздишка каза на мистър Домби, че завижда на милия му син.

— Също като пчеличка, сър — обясни мисис Блимбър с възторжени очи, — готова да се потопи в градина с най-прелестни цветя и за пръв път да вкуси сладостта им. Вергилий, Хораций, Овидий, Теренций, Плавт, Цицерон43. Какво изобилие от нектар има тук при нас. Може да ви се стори странно, мистър Домби, че тази, която е съпруга на такъв човек…

— Стига, стига! — каза доктор Блимбър. — Срамота!

— Мистър Домби ще прости пристрастието на една съпруга — рече мисис Блимбър с очарователна усмивка.

Мистър Домби отвърна: „Не е така“, като трябваше да се предполага, че думите му се отнасят до пристрастието, а не до прощаването.

— И може би изглежда странно, че тази, която същевременно е и майка…

— И то каква майка! — отбеляза мистър Домби с поклон, като смътно почувствува, че е отправил комплимент към Корнелия.

— Но наистина — продължи мисис Блимбър, — струва ми се, че ако имах възможността да познавам лично Цицерон, да бъда негова близка и да беседвам с него в уединението му в Тускул44 (красивия Тускул), бих умряла спокойна.