Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Научният ентусиазъм е така заразителен, че мистър Домби бе почти склонен да повярва, че същото се отнася и до него. Дори мисис Пипчин, която, както вече знаем, не беше, общо взето, със сговорчив характер, издаде лек звук, наподобяващ едновременно стон и въздишка, и с това сякаш искаше да каже, че никой друг освен Цицерон не би могъл да бъде за нея истинска утеха след злополуката в перуанските мини и че той единствен би могъл да бъде спасителната миньорска лампа.
Корнелия погледна през очилата си към мистър Домби, сякаш изпитваше желанието да размени с него няколко цитата от споменатото величие. Но намеренията й, ако е имала такива, бяха осуетени от почукването на вратата.
— Кой е? — попита докторът. — О, влезте, Тутс, влезте. Мистър Домби, сър. — Тутс се поклони. — Какво съвпадение! Пред нас стоят началото и краят. Алфа и Омега. Най-старшият ни ученик, мистър Домби.
Докторът би могъл да го нарече не само най-старшият, но и най-високият ученик, понеже той стърчеше много над останалите. Младежът се изчерви силно, като видя, че е заобиколен от непознати, и високо се изкикоти.
— Добавление към скромния ни Портик, Тутс — рече докторът. — Синът на мистър Домби.
Младият Тутс отново се изчерви и като усети от настъпилото тържествено мълчание, че от него се очаква да каже нещо, той рече на Пол: „Как сте?“ с такъв дебел глас и с такава овча физиономия, че дори агне да бе изревало, ефектът не би бил така поразителен.
— Ако обичате, Тутс, помолете мистър Фидър да подготви няколко начални учебника за сина на мистър Домби и да му определи подходящо място за занимания. Скъпа моя, струва ми се, че мистър Домби не е видял спалните помещения.
— Ако мистър Домби благоволи да се качи горе — заяви мисис Блимбър, — аз ще имам голямата чест да го въведа във владенията на бога на сънищата45.
При тези думи мисис Блимбър, жена с извънредно мек нрав и жилеста фигура, която носеше шапка от небесносиня материя, се отправи нагоре с мистър Домби и Корнелия. Мисис Пипчин ги последва, като зорко се оглеждаше за своя враг — лакея.
Докато тях ги нямаше, Пол продължаваше да седи върху масата, като държеше Флорънс за ръката и плахо оглеждаше доктора и цялата стая, а докторът — облегнат назад в стола, както винаги пъхнал едната си ръка отпред в жакета, а с другата, изцяло протегната напред, хванал книга — четеше. В този начин на четене имаше нещо много ужасно. Това бе един крайно целенасочен, безстрастен, неумолим, хладнокръвен подход към работата. Лицето на доктора не бе закрито и когато той се усмихваше благосклонно на автора си, бърчеше вежди, поклащаше глава или правеше гримаси, сякаш казваше: „Не ми ги разправяйте такива, сър, не по-зле от вас разбирам тези работи“, гледката предизвикваше ужас.
Тутс също нямаше причина за излизане от стаята и той самодоволно разглеждаше механизма на часовника си и броеше полукроните си. Но това не трая дълго, тъй като, когато доктор Блимбър промени позата на здравите си пълни крака, сякаш се канеше да стане, Тутс изчезна и повече не се яви.
Скоро се чуха да слизат по стълбите мистър Домби и предводителката му, които разговаряха непрестанно. Те влязоха отново в кабинета на доктора.
— Надявам се, мистър Домби — каза докторът, като остави книгата, — че условията ви харесват.
— Те са прекрасни, сър — отговори мистър Домби.
— Доста прилични наистина — тихо добави мисис Пипчин. Тя никога не проявяваше склонност към щедри похвали.
— С ваше разрешение, доктор и мисис Блимбър — каза мистър Домби, като се извърна, — мисис Пипчин ще посещава от време на време Пол.
— Всякога, когато мисис Пипчин пожелае — съгласи се докторът.
— Винаги ще се радвам да я видя — добави мисис Блимбър.
— Струва ми се — каза мистър Домби, — че причиних достатъчно безпокойство и трябва да си тръгвам. Пол, мило дете — той се приближи до сина си, който още седеше върху масичката, — довиждане.
— Довиждане, татко.
Вялостта и безжизнеността на малката ръчичка, поета от мистър Домби, бе в странно несъответствие с напрегнатия страдалчески израз на лицето. Но мистър Домби не бе причината за това тъжно изражение. То не бе заради него. Не, не. Заради Флорънс — всичко бе заради Флорънс.
45
Владенията на бога на сънищата — богът на сънищата е Морфей, но на изкуствения език, с който си служи Блимбър, това са спалните помещения на учениците.