Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Хор извика:
— Надолу! Надолу!
Сърцето на Джейк ускори ритъма си от изненада. Надолу? Защо не опитат да се издигнат над пламъците?
Проумя плана на капитана, но едва след като носът на кораба се гмурна отново. Никога нямаше да успеят да преминат през огнената буря. Единствената им надежда за оцеляване изискваше да увеличат скоростта, да полетят право напред и да разчитат на късмета си.
Нямаше време да се спуснат в трюма, затова Джейк извика на приятелите си:
— Залегнете!
Той се хвърли върху Марика и я притисна здраво към земята. Пиндор прикова Нефертити към палубата. Ба’чук намери прикритие зад редица бъчви, завързани с въже.
Когато корабът се блъсна в огнената стена, Джейк вече лежеше на палубата, покрил телата им с наметалото, което притискаше над главите им. Марика потърси ръката му. Притиснаха се здраво един към друг. Светът около тях пламна в ярка светлина и опари очите им. Взривът дойде с оглушителен шум, а непоносимата горещина заплашваше да ги опече на палубата.
Джейк затаи дъх, тъй като се опасяваше, че топлият въздух ще свари дробовете му.
В този миг го обгърна мрак.
До слуха му достигнаха виковете на екипажа. Той отметна наметалото и се изправи на крака. Бяха преминали през огнената буря.
Корабът обаче не се бе отървал така лесно. На места по палубата танцуваха пламъци и екипажът се хвърли да ги гаси. Това обаче бе най-малкият им проблем. Корабът им се бе килнал на едната си страна. Бърз поглед през перилата бе достатъчен, за да разкрие причината — каучуковото покритие на едното крило се бе разтопило и от него бе останал само скелетът му, направен от огромни кости.
Политор изскочи от долната палуба, а от люка излязоха гъсти облаци дим. Механикът се строполи на палубата и се закашля тежко.
Силно съскане прикова погледите им нагоре.
Въздухът напускаше балона с все по-голяма скорост и върху палубата заваляха парчета разтопен каучук.
Джейк наблюдаваше как балонът започва да се къса с пукот и миг по-късно се разпадна.
Хор извика от кърмата:
— Падаме!
Предупреждението му беше излишно.
25.
Аварийно кацане
Небесният кораб издаде последно дихание, когато балонът му изчезна в пламъци. Джейк приклекна редом с останалите на палубата. Всички се свиха в очакване на сблъсъка.
Хор полагаше сетни усилия да накара горящия кораб да прелети колкото се може по-голямо разстояние. Политор вършеше чудеса с помощта на оцелялото крило, за да превърне смъртоносното им падане в дълго пикиране. Джейк видя, че напуснаха пределите на Огнените гори, но това съвсем не означаваше, че опасността е отминала.
Пред тях изникнаха надиплените пясъчни дюни на пустинята. На техния фон човек лесно можеше да си представи, че небесният кораб е най-обикновен плавателен съд, който се носи сред бурното море. След миг килът остърга първата дюна. Целият кораб се разтресе, всички изпопадаха и се затъркаляха по палубата. „Дъхът на Шу“ обаче отново се издигна във въздуха, полетя напред, плъзна се върху друга дюна, сетне остърга още една, и още една… Скоростта му падаше, но въпреки това продължаваше да лети бързо.
— Готови за сблъсък! — извика Хор.
Следващият удар разпори корпуса на кораба и остави след себе си диря от счупени дъски и разкъсани тръстикови въжета. Джейк прелетя цял метър върху палубата — за миг дори увисна във въздуха досущ като кораба — след което се строполи.
— Дръжте се! — изрева Хор, който продължаваше да върти безстрашно руля, докато „Дъхът на Шу“ се удари в следващата пясъчна дюна. Корабът подскочи и се наклони назад толкова силно, че всички се затъркаляха към кърмата. Носът се устреми към небето, заплашвайки да ги преобърне. Небесното возило застърга пясъка, нададе последен стон и спря намясто.
— Напуснете кораба! — извика Хор.
Не беше нужно да подканя екипажа си втори път. Всички наскачаха през борда право върху пясъка, сетне тръгнаха към хребета на дюната. Никой не искаше да поеме риска корабът да се претърколи върху главата му.
Когато изкачи върха на дюната, Джейк се събра отново със своите приятели. Марика и Ба’чук изглеждаха уплашени, но не бяха ранени. Нефертити подкрепяше Пиндор, който бе ударил силно главата си. Над едната му вежда изникваше цицина с големината на гъше яйце.