Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
С поред Танака дори най-незначителната на пръв поглед информация в един момент можеше да се окаже изключително ценна. Той старателно си записваше кой с кого изневерява, кой взема наркотици и кой има проблем с хазарта. Много хора му бяха задължени за едно или друго — той беше готов да плати нечий дълг, да ти намери най-добрия лекар или труднодостъпни медикаменти. Пазеше не една чужда тайна, но споделяше с мен, че това е доста рисковано, тъй като хората не обичат да зависят от дискретността на някого.
Танака обаче обичаше опасността — неделима част от живота на всеки шпионин.
Годината беше 1931. Аз бях на двайсет и пет и харесвах живота си в Шанхай. Имах си любовник и вълнуваща нова професия, добре платена при това. Времето минаваше неусетно и един ден, най-неочаквано за мен, шефът на Танака полковник Дойхара пожела да ме види и да разговаря с мен. Той отговаряше за северните провинции и ме покани да се явя при него в Тяндзин след три дни. Имал за мен специална задача и бил убеден, че съм възможно най-подходящият човек. Ако мисията ми приключеше успешно, щях лично да допринеса Япония да заздрави позициите си в Североизточен Китай. Но трябваше да съм готова да остана в Тяндзин толкова дълго, колкото се наложи, и да си взема подходящи дрехи, тъй като щях да се движа сред най-високопоставените кръгове.
Тяндзин беше родното място на китайската императрица Уан Дзюн. Бях чула, че е интересен град, и нямах търпение да го видя с очите си. Император Пу И, прогонен от Забранения град, се беше установил там. Той живееше със съпругата си под надзора на японците почти като заточеник, макар и да му се оказваха почестите, дължими на така титулувана особа. Веднага се досетих, че от мен ще се очаква да вляза в кръга на императорската двойка и да се опитам да се сближа с тях.
Знаех, че Танака изпитва неприязън към Дойхара, който все критикуваше прекалено високите разходи на службите в Шанхай. Никак не му се искаше да отивам в Тяндзин, но нямаше как да откаже на началника си, а макар и отправена като покана, това всъщност си беше заповед. И така, с голяма вътрешна съпротива той започна да урежда заминаването ми. През цялото време беше намръщен като буреносен облак и ми повтаряше, че Дойхара непременно ще се опита да ме вкара в леглото си. Дори самата мисъл за това му беше противна. Обещах, че каквото и да се случи, няма да спя с Дойхара, но това не го успокои, въпреки че ме накара да се закълна в приятелството ни.
Трябва да призная, че аз лично се чувствах поласкана от оказаното ми доверие. Приех поканата като важна стъпка в желаната посока — нали винаги бях искала да съм полезна на Япония и родината ми да се гордее с мен. Започнах да стягам багажа си спрях се предимно на дрехи в западен стил, но избрах и един по-ориенталски тоалет. С него възнамерявах да съблазня Дойхара, каквото и да бях обещала на Танака.
Вишни и акациев мед
Излетях за Тяндзин, като двамата с другия пилот се редувахме да управляваме самолета. Познавах младия японец от уроците по летене, беше остроумен и арогантен. От време на време спях с него не искаше повече от секс, а в замяна ми правеше някои дребни услуги, това ме устройваше. В пилотската кабина беше доста студено, затова отпивахме от термоса горещ чай, примесен със саке. Полетът мина гладко. Кацнахме в Тяндзин един ден по-рано от уговорката ни с полковника. От Танака бях научила, че елементът на изненадата те поставя в по-изгодна позиция и вече бях обмислила как да заинтригувам Дойхара, като същевременно го впечатля с шпионските си умения за пълна дегизировка.
Хотелът, в който Танака ми беше запазил стая, не беше далеч от щабквартирата на Дойхара. Солидната четириетажна сграда, издигната на мястото на старата търговска палата, беше построена по западен образец. На вратата имаше портиер в парадна униформа, персоналът беше услужлив и почтителен, килимите — дебели, а осветлението — оскъдно. На същата улица се намираше и Кънтри клубът, внушителна сграда с управители англичани, която се доближаваше по стил и класа до луксозния клуб „Шанхай“. Както можеше да се предположи, и тук китайци не се допускаха — беше направено изключение само за императорската двойка. Извънредната любезност на персонала към Пу И и съпругата му беше с лек оттенък на превъзходство — защото дори най-нисшестоящият англичанин вярваше, че стои по-високо от всеки китаец, бил той и от кралско потекло.