Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Отначало хората му останаха безмълвни. Заради шлемовете Алтаир не успя да види какви чувства ги завладяха, затова си представи изписалия се по лицата им шок. След това се съвзеха и нападнаха. Алтаир заби острието в процепа за очите на първия. Рицарят се задави, захърка, от визьора потече кръв и той падна. Когато вторият дуелист нападна, той замахна с тежкия меч, без да се е прицели, с надеждата да уцели противника. Асасинът отскочи с лекота, изтегли ножа, изви китката и с едно-единствено движение го запрати в гърдите на тамплиера.
Битката приключи, Алтаир погледна трите трупа на камъните, след това се огледа и си пое дъх. Имаше предимство, защото замъкът беше почти празен. Обърна се към балкона и се върна по пътя, по който беше дошъл. На връщане досадният глас на несигурност и безпокойство стана по-настойчив. Повечето от труповете бяха на хората, които ликвидира на идване. Те лежаха там, където ги беше оставил, а други стражи не се мяркаха. Нямаше нито един. Къде се бяха дянали?
Получи отговора си съвсем скоро след като излезе от крепостта и се отправи по покривите към склада. Очакваше с нетърпение да си почине, може би да се позаяжда с Мария или дори да поговори с нея. Досега беше успял да изтръгне от жената единствено, че е англичанка, че е била икономка на Дьо Сабле (какво точно означаваше това, Алтаир така и не попита) и се беше забъркала с кръстоносците след инцидент, случил се у дома, в Англия. Беше го заинтригувала. Надяваше се скоро да открие какво й се е случило.
Неочаквано видя дим, гъст, тъмен, който забулваше небето.
Определено идваше от мястото, където се намираше складът.
Сърцето му заблъска, когато се приближи. Забеляза застаналите на пост кръстоносци, които пречеха на хората да влязат вътре в горящата сграда. От прозорците и вратата излизаха пламъци, черни валма дим се издигаха над покрива. Затова значи замъкът на Фредерик беше толкова празен.
Първата мисъл на Алтаир не беше за безопасността на Ордена, за Александър или за хората от съпротивата, които бяха вътре. Първата му мисъл беше за Мария.
Обзе го ярост. Тръсна китка, за да освободи камата. Скочи от покрива и нападна двамата стражи долу. Първият умря с крясъци, на втория му остана време да се обърне и да погледна изненадано, когато Алтаир заби камата в гърлото му. Проехтя вик и дотичаха още войници, но асасинът продължи да се бие, обзет от отчаяно желание да се добере до склада, тъй като не знаеше дали Мария не е още вътре, уплашен, че ще се задуши до смърт. Ами ако все още беше в страничната стая? Дали не беше вътре и сега, може би блъскаше по вратата и се задушаваше в задимената стая. Ако беше така, той си представи какъв ужас изпитваше. Дотичаха още тамплиери, извадили мечове, жадни за кръв. Той продължи да се бие. Поразяваше ги, като мяташе ножове и не спираше да върти меча, докато най-сетне не се почувства изтощен, а улицата бе осеяна с трупове на рицари, чиято кръв попиваше в прахта. Най-сетне се втурна към пушека на склада и я повика по име:
— Мария!
Отговор не последва.
Заприиждаха нови тамплиери. С натежало сърце Алтаир избяга по покривите, за да се успокои и да планира следващата си стъпка.
38
Оказа се, че следващата му стъпка е предопределена. Настани се във висока кула, в сянката на камбана и оттам забеляза движението по улиците, които досега бяха празни. Хората напускаха домовете си. Нямаше представа накъде са тръгнали, но прецени, че е добре да научи.
Димът все още се вдигаше от овъглените останки на склада и тамплиерите се мобилизираха. Алтаир се придвижваше по покривите, следваше хората долу, докато се отправяха към площада, и забеляза израженията им, подслуша разговорите им. Говореха за отмъщение, за жестокост. Неведнъж чу да споменават името на Арман Бушар. Разправяха, че Бушар тъкмо бил пристигнал на острова. Всички се страхуваха от него заради жестокостта му.
На Алтаир му предстоеше да види, че с основание му се носи такава слава, но за момента беше доволен, че зърна Мария сред тълпата, жива, невредима. Водеха я двама тамплиери — изглежда беше пленница, въпреки че не беше вързана. И нейното внимание, както и на останалите на площада, беше насочено към катедралата.
Той не я изпускаше от поглед, криеше се на покрива, от който се виждаше площадът, видя как Осман заема място на стълбите, отстъпва крачка настрани, готов за появата на Арман Бушар, новия водач на тамплиерите, който се качи при тях.