Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Също както Дьо Сабле преди него, Бушар изглежда бе избран както заради внушителния си вид, така и заради уменията си да ръководи. Беше в пълно снаряжение, въпреки това изглеждаше силен и гъвкав. Нямаше коса, но веждите му бяха гъсти. Хлътналите бузи му придаваха мъртвешки вид.
— Гнусен убиец разтърси ордена ми — изрева той с глас, който привлече вниманието на всички. — Скъпият ни Фредерик Червения… беше заклан. Той служеше на господ и на всички кипърци с чест, а за отплата бе пронизан от убиец. Кой от вас ще ми доведе виновника?
Тълпата мълчеше, хората пристъпваха нервно от крак на крак. Алтаир отново обърна очи към Бушар, който ставаше все по-мрачен.
— Страхливци! — изрева той. — Не ми оставяте избор, освен да открия сам убиеца. Затова давам на хората си имунитет, докато не приключа с разследването.
Алтаир видя, че Осман се размърда притеснено. Обикновено лицето му беше приветливо, но не и сега. Изглеждаше уплашен, когато пристъпи към тамплиера:
— Бушар, гражданите и без това са неспокойни. Може би не е разумно.
Бушар беше извърнат настрани и Осман не успя да види как лицето му се разкриви от ярост. Беше повече от ясно, че не е свикнал да оспорват нарежданията му. Дали щеше да приеме думите на Осман като неподчинение, или…
С едно движение извади меча си и го заби в корема на Осман.
С вик, който проехтя над пълния с шокирани граждани площад, капитанът се срина на камъните, притиснал ръце към корема си. Сгърчи се на стълбите и предсмъртното му хъркане се разнесе над притихналия народ. Алтаир се намръщи. Не познаваше Осман добре, но по време на кратката им среща поддръжникът на съпротивата му беше допаднал. Той беше поредният добър човек, загинал напразно.
Бушар се наведе и избърса меча в плаща на капитана.
— Ако някой има възражения, да излезе.
Тялото трепна за последно, едната ръка се отпусна на стълбите. Безжизнените му очи гледаха към небето.
Никой не се осмели да възрази.
Неочаквано Мария извика и се откъсна от двамата стражи. Затича към стълбите и се хвърли на колене пред лидера.
— Арман Бушар — провикна се тя.
Въпреки че той се усмихна, когато я позна, усмивката му съвсем не беше приятелска.
— Я! — изви устни той. — Стара познайница. — След тези думи върна меча на колана.
— Бушар — започна Мария, — в Кипър е дошъл асасин. Аз успях да избягам, но той едва ли е далече.
Алтаир усети как сърцето му се свива. Беше се надявал… Не. Преди всичко тя беше тамплиер и винаги щеше да си остане такава. Беше предана на рицарите.
— Виж ти, Мария? — отвърна весело Бушар. — Излиза, че това е второто ти чудодейно бягство от асасина, не е ли така? Първото беше, когато Дьо Сабле беше набелязан, а сега се озовава на моя остров.
Алтаир забеляза недоумението и паниката, изписани на лицето на Мария.
— Не съм се съюзила с асасините, Бушар — избъбри тя. — Моля те, изслушай ме.
— Дьо Сабле беше слабоволев никаквец. Стих седемдесети от правилата на тамплиерите забранява всякакви връзки с жени… защото с помощта на жените дяволът плете най-стегнатите си мрежи. Дьо Сабле пренебрегна този завет и плати с живота си.
— Как смееш? — отвърна тя и Алтаир се усмихна. Мария бе успяла да потисне страха си.
— Май докоснах болното ти място, а? — изрева Бушар. Не криеше, че се забавлява. След това взе решение. — Заключете я.
След тези думи той приключи. Обърна се, тръгна си и остави трупа на Осман на стълбите. Стражите вързаха Мария и я повлякоха нанякъде.
Алтаир откъсна поглед от смаляващата се фигура на Бушар към Мария. Разкъсваше се, докато се опитваше да реши какъв да бъде следващият му ход. Бушар беше наблизо. Едва ли щеше да има втори подобен шанс. Удари, когато най-малко очаква.
Но пък как да остави Мария?
Спусна се от покрива и последва мъжете, докато я отвеждаха от площада пред катедралата, вероятно към тъмницата. Вървеше след тях на голямо разстояние. Нападна, когато влязоха в по-тиха уличка.
След малко двамата стражи бяха мъртви и Алтаир пристъпи към мястото, където беше паднала Мария, все още с вързани ръце и се опитваше да се изправи. Протегна ръка към нея, а тя се дръпна.
— Не ме пипай — сопна се. — Благодарение на теб ме смятат за предателка.