Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Асасинът изруга безмълвно. Ако беше прав, камата щеше да влезе в употреба всеки момент.
Чу ги как изтеглят ятаганите си.
… и решаващият момент настъпи.
Алтаир се врътна към двамата и в същия момент Мария реши да се измъкне и да хукне на свобода, изрита го и той политна към стената на трюма с пламнало от болка лице.
Отвътре също го изгаряше болка. Тя обаче беше различна.
Когато жената изчезна, когато се стопи в квадрата светлина, очертан от люка, Алтаир изруга отново, този път на висок глас, и се стегна, за да посрещне нападението. Първият пират се ухили и пристъпи напред, очевидно мислеше за щедрата награда, за виното и жените, които щеше да си купи, след като я прибереше.
Алтаир заби меча в гърдите на нападателя и мъжът престана да се хили. Вторият видя какво става и спря. Присви очи и запрехвърля оръжието си от едната в другата ръка. Алтаир му се усмихна, тропна с крак и доволно видя как човекът трепна.
Добре, помисли си той. Стана му приятно, че наемникът пират ще умре в страх.
Така и стана. Пиратът забели очи, когато Алтаир заби камата си отстрани вместо отпред, остави го със зейнала рана да се въргаля до приятеля си. Асасинът се втурна към стълбата, примижа на слънцето и щом се озова на палубата, се огледа за бегълката. Пиратите дотичаха, предупредени от присъствието на Мария, че става нещо. Проехтя вик, когато видяха Алтаир. Той хукна по палубата, мина ниско под такелажа, след това се спусна с лекота по трапа и скочи на дока в Кирения, като се оглеждаше отчаяно къде да се скрие, докато опасността премине.
След това, помисли се гневно той, щеше да открие Мария и нямаше да допусне тя отново да избяга.
Огледа се. Поредният град завладян от тамплиерите. Сградите намигаха под слънцето. Тук беше твърде красиво, за да остане във вражески ръце.
40
Поне не се затрудни да открие Мария. Тя привличаше бедите като трюм на кораб плъховете. Следващия път, когато пътищата им се кръстосаха, в краката й се търкаляха трупове на пирати, наблизо бяха застанали трима местни, от мечовете им капеше кръв и те все още дишаха тежко след битката. Стегнаха се, когато видяха Алтаир, а той вдигна ръка, за да покаже добрата си воля, докато оглеждаше сцената: Мария, мъжете и мъртъвците.
По всичко личеше, че тя отново бе имала късмет.
— Мислех, че повече няма да те видя — заговори той, все още вдигнал ръце.
Тя не се учудваше на нищо.
— Де такъв късмет…
Той се намръщи, след това се обърна към един от кипърците, най-вероятно водача.
— Каква работа имате с тази жена? Да не би да сте лакеи на тамплиерите?
— Не, господарю — заекна мъжът. Мечът му все още беше изваден, ръцете на Алтаир бяха празни, независимо от това кипърецът веднага забеляза стойката на опитния воин. — Пиратите я нападнаха и ние се притекохме на помощ. Не съм никакъв лакей. Мразя тамплиерите.
— Ясно. Не сте единствените — отвърна асасинът.
Мъжът кимна с облекчение, защото имаха обща цел.
— Казвам се Маркос, господарю. Ще помогна с каквото мога, стига да успея да освободя страната си от тези кръстоносци.
„Отлично“ — помисли си Алтаир.
— Тогава трябва да опазите тази жена, докато се върна. Трябва да открия един човек преди тамплиерите.
— Цял ден ще бъдем на пристанището. Там тя ще бъде в безопасност — отвърна Маркос и Мария отново възропта, когато мъжете я поведоха. Тя щеше да е в безопасност, помисли си Алтаир, докато ги наблюдаваше да се отдалечават. Щеше да прекара деня между двама яки кипърци и да наблюдава какво става на пристанището на Кирения. Имаше и по-добри начини да си уплътни времето, както и по-лоши. Поне той щеше да е спокоен, че няма да й се случи нещо, докато търсеше Барнабас, познатия на Александър от съпротивата.
Откри го в тайната квартира, която всъщност беше склад за зърно. Алтаир влезе, провикна се предпазливо, но не чу никакъв друг звук, освен бързите крачета на мишките и далечните шумове, които долитаха откъм улицата. След това иззад чувалите се показа човек. Беше с черна брада и бдителни черни очи. Представи се за Барнабас. Когато Алтаир го попита дали тук има място, което би могъл да използва като килия, той се усмихна угоднически и го увери, че има, но след това се поколеба и първо пристъпи към една врата, отвори я, затвори я, след това се насочи към втора, надникна вътре и едва тогава заяви, че в сушилнята имало оградено място, което можело да се използва.