Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Архив ли? Много интересно. Кой е най-високопоставеният тамплиер в Лимасол?
— Един рицар. Казва се Фредерик Червения. Обучава войниците в замъка на Лимасол. Известен е с жестокостта си.
Алтаир кимна.
— След като капитанът е мъртъв, как да вляза вътре.
— Ако ме назначат на негово място, ще намеря уважителна причина да намаля стражите за известно време. Така става ли?
— Става — кимна Алтаир.
Планът се осъществяваше неочаквано бързо.
— Осман урежда нещата — разказа той на Александър по-късно, когато се върна в склада. Докато го нямаше, Мария беше прекарала повечето време в стаята и беше забавлявала Александър с обиди и остроумни забележки. Беше побесняла, защото той я молеше да повтаря, тъй като много му допадаше акцентът й. Пуснаха я навън, за да се нахрани, и тя седна на дървен стол, наблюдаваше начумерено Алтаир и Александър, които си говореха, и поразяваше с мрачни погледи всеки от съпротивата, който се мернеше пред погледа й.
— Чудесно. А сега какво? — попита Александър.
— Ще му дадем малко време — рече Алтаир. Обърна се към Мария: — Каза нещо за архив на тамплиерите. Ти чувала ли си нещо?
— Разбира се — потвърди тя. — Там си държим долното бельо.
Алтаир изпадна в отчаяние. Обърна се към Александър:
— Кипър е подходящо място както за съхранение на знания, така и на оръжия. С подходяща стратегия островът може да бъде защитен лесно. — Изправи се. Беше оставил на Осман достатъчно време да свали стражите от стените на замъка. Време беше да се вмъкне вътре.
37
Скоро след това той се озова в двора на замъка в Лимасол, готов да се промъкне вътре. Придържаше се към сенките, вдигаше често поглед към внушителните каменни стени и следеше стрелците, които наблюдаваха хората в ниското.
С удоволствие забеляза, че бяха малко на брой: очевидно Осман си беше свършил добре работата. Крепостта не беше напълно необезопасена, но Алтаир можеше да влезе вътре, а повече от това не му трябваше.
Качи се по стена до отбранителните постове, след това се промъкна вътре. Един от стражите изрева и падна. От гърлото му стърчеше ножът на Алтаир. Друг чу и дотича, но също се натъкна на оръжието на Алтаир. Асасинът отпусна стража върху камъните, притисна го с крак и извади ножа. От острието покапа кръв. След това продължи да се прокрадва през полупразния замък, като избиваше стражите, които се изправяха на пътя му. Осман наистина си беше свършил добре работата. Не само че стражите на стената бяха по-малко от обикновено, но хората вътре също бяха по-малко. Алтаир не обърна внимание на чувството на несигурност, което започваше да го измъчва. Потисна и безпокойството.
Продължи да се изкачва нагоре, да се доближава до вътрешността на замъка, докато не се добра до балкон, от който се виждаше просторен вътрешен двор, използван за тренировки.
Там видя Фредерик Червения, брадат гигант, който наблюдаваше двубоя между двама от хората си. Алтаир се усмихна, щом го видя. Шпионинът Осман се оказа прав. Фредерик Червения със сигурност беше жесток човек.
— Никакво милост, хора — крещеше той. — Този остров е пълен със суеверни диваци. Помнете, че те не ви искат тук, не ви харесват, не разбират мъдростта на каузата ви, всеки път, когато си обърнете гърба, започват да кроят нещо. Бъдете непрекъснато нащрек и не се доверявайте на никого.
Двамата рицари се биеха в пълно бойно снаряжение и звънтенето на мечовете им се носеше из целия двор. Алтаир остана скрит на балкона, заслушан в тамплиера, който не спираше да ги насъсква.
— Открийте пукнатините в бронята на противника. Удряйте здраво. Запазете задоволството си за таверните.
Алтаир се изправи, пристъпи към стената и видя добре тримата в двора. Тя бяха вглъбени в битката. Прецени височината, пое си дълбоко дъх, разпери ръце и скочи.
Чу се меко тупване, когато се озова точно зад Фредерик Червения, остана приклекнал, без да прибира ръце, за да запази равновесие. Брадатият се обърна тъкмо когато асасинът се изправяше. Разкрещя се с гневно блеснали очи:
— Асасин в Кипър? Виж ти, виж ти. Гадове мръсни, бързичко се приспособявате! Ще сложа край на…
Така и не довърши изречението си. Алтаир искаше да надникне в очите на тамплиера, преди да нанесе фаталния удар. Освободи камата и прониза врата му. Всичко се случи за броени секунди, Фредерик Червения изгъргори, на врата му зейна рана и кръвта рукна по камъните около него, сякаш за да оправдае името му.