Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Ябълката е скрита на сигурно място — призна той, макар да не беше така. Беше оставена в покоите му.
— Алтаир, обмисли внимателно възможностите си. Тамплиерите са готови да платят прескъпо за тази реликва.
— Вече не платиха ли прескъпо? — попита той и я поведе.
След малко беше с останалите асасини, които бяха приключили боя и пристанището на Акра беше в техни ръце. Сред тях беше Джабал, който изви вежди, щом видя Мария, и даде знак на двама асасини да я отведат, а след това пристъпи към Алтаир.
— Какво толкова важно за тамплиерите ще става в Кипър? — попита Алтаир, докато вървяха един до друг. Вече бе набелязал следващата им цел и нямаше време за губене.
— Вероятно граждански конфликт — предположи Джабал и разпери ръце. — Императорът им Исак Комнин се спречкал с крал Ричард преди доста месеци и сега гние в тамплиерска тъмница.
Алтаир се замисли.
— Жалко. Исак се пречупи толкова лесно, беше готов да вземе подкуп.
Спряха на стълбите на пристанището, другите поведоха Мария покрай тях. Тя вирна високо брадичка.
— Тези дни останаха в миналото — рече Джабал. — Сега тамплиерите притежават острова, след като го купиха от краля за нищожна сума.
— Ние не поощряваме подобно владичество. Имаме ли връзки там? — попита Алтаир.
— Един, в Лимасол. Казва се Александър.
— Прати му известие — нареди Алтаир. — Кажи му да ме чака до една седмица.
36
Отплава сам за Кипър — не беше съвсем сам. Взе Мария. На Джабал каза, че ще я използва като примамка за тамплиерите, но в дневника си написа, че му е приятно тя да е до него; беше колкото просто, толкова и сложно. В живота му бе имало малко жени. Онези, които споделяха леглото му, просто задоволяваха определени потребности, а досега все още не беше срещнал жената, която да разбуди чувствата, които се раждаха над кръста. Беше ли я срещнал? Задраска въпроса в дневника.
Когато пристигнаха в Лимасол, откриха, че тамплиерите са завзели целия остров. Пристанището беше окъпано в оранжевата светлина на слънцето, както обикновено синята вода искреше, чайките се рееха и гмуркаха над главите им. Навсякъде се виждаха червените кръстове на тамплиерите, а бдителни стражи не изпускаха от очи недоволните сред населението. Сега вече хората тук живееха смачкани от железните ръкавици на тамплиерите, островът им беше продаден от крал, чиито претенции бяха неоснователни. Повечето продължаваха живота си, защото имаха челяд за изхранване. Малцината, които не бяха съумели да потиснат недоволството си, бяха организирали съпротива. Тъкмо те проявиха разбиране към мисията на Алтаир и му предстоеше среща с тях.
Той тръгна от кораба по дока. Мария вървеше с вързани ръце до него. Той се беше погрижил по нея да няма отличителните знаци на тамплиерите и отстрани всеки би казал, че му е робиня. Това положение я вбесяваше и тя не се колебаеше да демонстрира недоволството си, мърмореше гневно, докато минаваха по доковете, където цареше необичайна тишина и спокойствие. Алтаир се забавляваше на обзелото я чувство на неловкост.
— Ами ако се разпищя? — попита тя през стиснати зъби.
Той се изсмя.
— Хората просто ще си запушат ушите и ще отминат. И преди са виждали разни нещастници.
Въпросът бе кои хора ще постъпят по този начин. Доковете бях неестествено безлюдни и преди да кривнат по страничните улици, откриха, че и главните улици са пусти. Неочаквано от уличка пред тях изскочи мъж, облечен в опърпана роба и тюрбан. Наоколо бяха пръснати негодни за употреба бъчви и остатъци от празни щайги, някъде наблизо се чуваше как капе вода. Алтаир забеляза, че са съвсем сами. Още двама непознати наизскачаха от съседни сокаци.
— Пристанището е забранено — започна първият. — Покажи си лицето.
— Под тази качулка се крие най-обикновен стар асасин — изръмжа Алтаир и вдигна глава, за да погледне мъжете.
Главорезът се ухили, вече не гледаше страшно, напротив, усмихваше се приветливо.
— Алтаир.
— Александър — отвърна Алтаир. — Получил си значи съобщението ми.
— Опасявахме се да не би тамплиерите да са ни заложили капан. Коя е жената?
— Стръв за тамплиерите — обясни Алтаир. — Беше сътрудничка на Дьо Сабле. За съжаление се оказа тежък товар.
Мария се извърна към него. Ако погледите можеха да убиват, преди това щяха да го подложат на зверски мъчения.