Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Джъстис знаеше, че причината Конлан да желае Аларик да се върне по-скоро бе много по-дълбока. Върховният им принц тестваше всеки, за когото се опасяваше, че може да е покварен от вампирите. Самият той бе минавал през това изпитание.
Джъстис бе сигурен, че е следващият. Не знаеше обаче какво ли щеше да направи Аларик с раздвоената му природа.
Не се притеснявай за жреца, прошепна нереидът в съзнанието му. Двамата с теб ще представим един обединен фронт по време на теста.
Вълна от облекчение премина през съзнанието на Джъстис, последвана обаче от предпазливост. Нима съвсем скоро планираше да заблуди побратимите си атланти за чуждото присъствие, което се спотайваше в него?
Щеше да е много по-добре просто да го откъсне от себе си като раково образувание.
Направи го и ще умреш, напомни му нереидът, изразявайки арогантната си заповед. Очаквах благодарност, не цензура. Извън пещерата сме, нали така?
Да. Наистина бе така.
- Да, имахме малък проблем с няколко вампири и шейпшифтъри - каза Вен и прекъсна вътрешната битка, която Джъстис водеше. - Обаче, нещата не минаха както трябва за добрите. Куин бе ранена и Аларик тръгна след нея, за да провери дали всичко е наред.
Джъстис искаше да получи повече информация, но Кийли се отпусна на него победена от умората.
Внимателно се изправи и я вдигна със себе си.
- Почивка. Както каза, ние се нуждаем от почивка. Храна, баня и след това здрав сън, това би помогнало да се възстановим.
Кийли само кимна, а клепачите й се затвориха, докато стоеше и ги слушаше. Искаше да я вземе на ръце, но знаеше, че ще го намрази затова, най-вече, ако го направи в присъствието на Конлан и Вен. Затова се задоволи да ходи близо до нея, докато отиваха до крилото за гости.
Изпадна във внезапна параноя, която растеше с всяка следваща крачка, която предприемаше в двореца, най-вече, след като Вен ги бе придружил, за да им помогне, ако имат нужда. Джъстис провери всеки сантиметър от стаята, която бяха предложили на Кийли, преди да й позволи да прекрачи прага й.
Най-накрая се върна до касата на вратата, където тя се бе подпряла и кимна. Жената въздъхна с облекчение и се насочи към леглото, а след това се отпусна в него с лице във възглавниците. Косата й бе в див безпорядък.
- Ще повикам да ни донесат храна - обеща и тръгна към Вен, който все още стоеше в коридора.
- Не можеш да останеш тук с нея. - Лицето му бе също толкова мрачно, колкото и гласът му. - Знаеш това, нали? Трябва да сме сигурни... Господи, човече. Това, което направи за мен... - Вен спря да говори, изглежда му беше трудно.
Емоциите в гласа на Вен - на неговия брат - преобърнаха нещо в Джъстис и от това го заболя.
- Не се нуждая и не желая благодарността ти - каза той, а гласът му бе груб от чувства, които не биваше да показва. - Би направил същото за мен. Мамка му, дори вече си го правил.
Вен изтри очите с опакото на ръката си и двамата се престориха, че едни от най-свирепите воини на Посейдон не са били на път да се разплачат.
- Храна. Кийли има нужда от храна - отбеляза Джъстис, нуждаейки се отчаяно от нещо, с което да смени темата.
Вен погледна през рамото на Джъстис към леглото, в което лежеше жената.
- Всъщност, предполагам, че вече не се нуждае.
Джъстис се обърна и намери Кийли заспала върху завивките, все още облечена, дори и с ботушите. Докосна чувствителен на допир панел в стената и в стаята притъмня, после тихо се отправи към леглото и погледна към нея. Дори раздърпана и изтощена, тя все още бе по-красива, отколко някога си е представял, че жена може да бъде.
Чу гласа на Вен, който явно стоеше точно зад него.
- Тя е доста смела жена.
Първичните инстинкти на Джъстис го накараха да свие юмруци, но ги отпусна, когато проумя значението зад думите на Вен.
- Тя е по-смела и далеч по-красива от това, което заслужавам - призна той. - Но е моя.
Вен въздъхна и след това тихо се засмя.
- Разбрах, че нещата стоят така, веднага, след като ви видях заедно. Не забравяй, че току-що минах през същото с Ерин. Имаш чувството, че си ударен в главата с много тежък меч, нали?
Докато клатеше глава, Джъстис клекна и внимателно свали обувките на Кийли, а после метна завивките върху нея. Защото не можеше да се сдържи или по-скоро не искаше, той се надвеси над нея и я целуна по челото. Тя издаде звук, наподобяващ кихане и хълцане взети заедно и след това се намести по-удобно.
Когато отново се върнаха в коридора и затвориха вратата, Вен сложи ръка на рамото на Джъстис, както всеки добър приятел би направил. Чувството му бе така познато. Преди четири месеца той самият би направил същото.