Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Тлас почувствал внезапен студ върху пламналата си плът, калейдоскопът от сияния изчезнал и в лудостта си той си помислил, че Сарацина се грижи за раните му. Разбира се, искал да го убие, но сега, както повечето хора, подложени на изтезания, изпитвал прилив на благодарност дори за най-малкия жест на милост и състрадание.
- Благодаря за превръзката - прошепнал.
При мисълта за свежа бяла превръзка духът му се възстановил и той насочил вниманието си към задушаващата воня на кръв, повръщано и изпражнения. Знаел от опит точно къде се намира - бил довлечен в килиите. Много скоро щял да дойде някой, да го съблече и да го измие с маркуч. Надзирателите никога не докосвали лично изпоцапаните с лайна клиенти, така че очаквал да изпратят две затворнички.
Обикновено надзирателите карали жените да го правят голи и Тлас си казал, че трябва да ги опипа, когато се приближат - това винаги предизвиквало смях. Чул щракане на метал. Накарало го да се ослуша, защото звукът бил познат, като... като...? После си спомнил с трескавия си ум и се засмял - звукът напомнял зареждане на пистолет. Глупости - никога не екзекутирали хора в килиите, защото много цапа. А и защо да превързват раните му, ако ще го ликвидират? Не, вероятно било нещо Друго.
- Какво правите? - извикал със силен, както може би си мислел, но дружелюбен глас.
Единственият друг присъстващ - който тъкмо се прицелвал с пистолета от афганистанската ера, изваден от двойното дъно на хладилната чанта - чул грачене, едва доловимо, почти нечленоразделно, и не му обърнал внимание. Стоял на два метра от Тлас, за да не го изпръска кръвта, и се прицелил в превръзката над очите.
Тлас напрегнал cлуx, сигурен, че в килията му има още някой, и замрял напълно неподвижен. Сарацина натиснал спусъка.
Бум! Тлас почувствал болка от... и престанал да чувства. Фонтан алена кръв, парченца кост и мозък изригнали от тила му, а Сарацина доловил някакво движение и рязко се обърнал. Бездомните кучета бягали да се скрият.
Обърнал се и стрелял пак, този път в дясната страна на превръзката, и унищожил - имал късмет - всички доказателства, че очите са били отстранени хирургически. Надявал се следователите да помислят, че Тлас е забравил нещо, върнал се е в института и е бил ограбен и отвлечен след като е излязъл оттам втория път. Така дори не би им хрумнало, че нещо от сградата може да е било откраднато.
Е, колкото по-малко знаят, толкова по-добре - и поради това се зарадвал, когато чул, че кучетата се връщат, готови да изядат своя дял от уликите. Бил паркирал джипа зад сервиза, така че всеки случаен минувач да си помисли, че е оставен за разглобяване. Без да сваля латексовите ръкавици, събрал всичко, което би могло да заинтригува криминалистите.
Взел хладилната чанта и останалите неща и тръгнал през пущинака. Крачел бързо с готовия за стрелба пистолет в ръка - в случай че някое от кучетата реши, че предпочита здрав и прав човек.
Стигнал общинското сметище, накъсал хладилната чанта на парчета и ги пръснал сред купчините боклуци. Знаел, че два часа след това всичко ще бъде прибрано от вехтошарите и рециклирано в незаконните бежански лагери.
Освен една спринцовка, едно картонче от автогарата и няколко монети сега носел само пистолета, Корана на баща си - и шестте ампули. Според него с тях бил най-богатият човек на света.
22.
Сарацина вървял пеша часове, като се ориентирал единствено по звездното небе. След като отминал сметището, тръгнал напряко през шубраците и следвал канала, докато не стигнал паянтова конструкция, която трябвало да мине за мост.
Минал по така наречения мост и след това се влачил още километри, докато намери каквото търси - ръждясало шаси на кола, наполовина потопено във водата.
Сложил спринцовката, портфейла на Тлас и останалите неща в пластмасовите контейнери от очите, напълнил ги с камъни, за да тежат, и ги хвърлил в средата на канала.
Вдигнал пистолета с ужасно съжаление и за миг се поколебал - оръжието било с него по-дълго от всичко друго, с изключение на Корана на баща му, но пък било единственото нещо, което го свързвало с убийството на Тлас, така че нямал избор. Хвърлил го така, че да падне до ръждясващото шаси - ако някой решал да търси в канала с метален детектор, шасито щяло да го заблуди.
След това забързал към далечните светлини на Дамаск.
След още четири часа, с подбити крака и потънал в мръсотия, подал картончето на гишето за багаж на автогарата и взел куфара и медицинската си чанта. Отключил куфара с шифъра, извадил пари, платил за склада и добавил лира, за да използва маломерната баня.