Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

I

Веднъж стъпил на дългия покрит пристан, човек попада в някаква призрачна страна, която вече не е тук, но и все още не е там. Особено нощем. Мъглявият жълт свод е изпълнен с викове и отекващи гласове. Чуваш грохот на камиони и тракане на сандъци, оглушителното дрънчене на крановете и долавяш соления дъх на море. Преминаваш бързо, макар че имаш достатъчно време. Миналото, континентът остават зад гърба ти, бъдещето е онази ярко осветена паст в корпуса на парахода, а мрачната и шумна пътека е доста обърканото ти настояще.

Качваш се по мостчето и гледката ти към света се избистря, стеснява се. Ставаш гражданин на държава, по-малка от Андора. Вече не си сигурен в нищо. Хората пред гишето на касиер — домакина — странно равнодушни; каютата — като килия; очите на пътниците и на техните близки — пренебрежителни, а стоящият на безлюдната горна палуба офицер, замислен за нещо свое и загледан в тълпата под себе си — тържествен. Последна нелепа мисъл, че всъщност не е трябвало да тръгваш; след това — оглушителните и скръбни свирки и този феномен — не толкова параход, колкото човешка идея, мисловна представа, се понася напред в огромната тъмна нощ.

Ейдриън Смит, една от знаменитостите на кораба — не от най-големите, но достатъчно известен, за да бъде окъпан в светлина от светкавицата на един фотограф, взел името му, но без да е сигурен с какво „се занимава“ неговият собственик, — Ейдриън Смит и русокосата му съпруга Ива се качиха на горната палуба, минаха край печалния морски офицер и след като си откриха едно тихо кътче, облегнаха лакти на парапета.

— Тръгваме! — извика след малко той и двамата се разсмяха възторжено. — Избягахме. Вече не могат да ни стигнат.

— Кой?

Той махна неопределено с ръка към тиарата от тълпящ се народ.