Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
[* Донжон – главна кула на замък, в нея се намират кладенецът, оръжейната и складът с провизиите. – Бел.пр.]
[* Кегелбан – вид игра, подобна на боулинга. – Бел.ред.]
— Кой знае? – засмя се Йожен-Оливие. – Той сигурно е станал колаборационист.
— Да, най-вероятно не е отишъл в гето – въздъхна отец Лотар, пълнейки чайника с вода от пластмасова туба. Върху старомодната маса, на която по всяка вероятност навремето е седял дежурният диспечер, се появиха кутии със сирене и бисквити. Йожен-Оливие от учтивост не обърна внимание на това, че свещеникът изрече над тази простичка вечеря „Ouli omnium in te serant omine…“* и така нататък, цяла една минута.
[* Всички очи [се взират] в Тебе с упование, Господи… (лат.) – Бел.ред.]
— Най-вероятно. Нали беше роден в средата на 80-те този мосю Грандие. Дори не можеш да си представиш колко силен бе през онези години култът към плътския живот. Знаеш ли, моята майка ми е разказвала един от най-шокиращите си младежки спомени. Не, не става дума за терористичен акт, нито за вземане на заложници. А за един наглед незначителен епизод. В началото на 2003 година, дори беше запомнила годината, се провеждал някакъв много известен кулинарен конкурс. Шоу, както било прието да се казва тогава. Телевизия, вестници, списания, фотографи, отбрана публика, а в центъра на всичко това – знаменити готвачи се състезават кой ще изобрети най-невероятния сос за печено говеждо или най-красивата поливка за аспержи в тесто.
Йожен-Оливие разсеяно кимна. Пластмасовата чашка за еднократна употреба сгряваше пръстите му, от електрическата печка лъхаше топлина. Бисквитите и камамбера бяха страхотно вкусни, но той не знаеше дали тук има достатъчно хранителни запаси и за какъв брой хора са предвидени, иначе с охота би изял самичък всичко, сложено на масата за двама. А с още по-голямо удоволствие би присъствал на такъв кулинарен конкурс, където сигурно е било възможно да опитваш колкото ти душа иска. Голяма работа, че било грях.
— И аз самият сега не бих имал нищо против да се озова на такова състезание – усмихна се свещеникът, докато отваряше поредната кръгла кутийка. – Между другото, не се притеснявай да си взимаш, има достатъчно храна за всички, които утре ще се съберат тук. Наблизо се намират стари армейски складове, за които сарацините никога не са знаели. Няма да е лошо утре сутринта с теб да пренесем оттам още няколко сандъка. Но да се върнем на онази отдавнашна история – смисълът й се свежда до това, че участниците в конкурса изобщо не се ограничили с дегустация на профитеролите. Те намислили да изпратят петиция до папата, апелираща към понтифика на Рим да изключи чревоугодието от списъка на смъртните грехове. И наистина я изпратили. Колко от присъстващите представители на френския елит само я подписали!
— Големи простаци са били! Извинете, Ваше Преподобие! – смая се Йожен-Оливие. – Та нали смъртните грехове са измишльотина, не е ли така? Ако не си съгласен с нея, никой насила не те дърпа за ушите, за да бъдеш праведен християнин, нали?
— Тъкмо за това става дума, че този епизод е портрет на чудовището, наречено неокатолицизъм. – Лицето на отец Лотар изведнъж сякаш се състари. – Разбира се, никой не им е пречел да бъдат атеисти и да смятат, че отнасянето на чревоугодието към греховете е християнска прищявка. Но те са искали да се наричат католици. Така е някак по-внушително, пък и венчаването в църква е доста по-зрелищно от бракосъчетаването в кметството. Приятно е да правиш подаръци за някое кръщене и да хвърляш захаросани бадеми – розови, сини и сребристи. Приятно е да поръчваш на дечицата си натруфени дрешки за конфирмацията*. Те не са искали да се отказват от подобни празници. Но ако тези хора, господари на живота си, искат да бъдат католици, защо пък да не се коригират основите на вероучението за тяхно удобство? Нали всичко се прави в името на човека, за благото на човека – такъв е и девизът на демократичното общество от началото на миленуима. От друга страна, и папата вече е направил толкова отстъпки за либералите, че те са били в правото си да недоумяват: как той да не иска да направи такава незначителна отстъпка за каймака на френската нация?
[* Конфирмация – получаване на първо причастие. – Бел.ред.]