Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
В „Нещото“ Кенет Тоби конструира електрифициран участък от тротоара, за да убие създанието. В „Близки Срещи“ Ричард Драйфус строи в хола си макет на планинския връх Дяволската кула, където пришълците се приземяват, и изглежда би бил безкрайно щастлив лично да инсталира светлините около пистата им за кацане. Нещото има едро и грубовато туловище. Звездните създания на Спилбърг са детински дребни и деликатни на вид. Те не говорят, но корабът-майка свири великолепна музикална хармония от звуци — музиката на сферите, вероятно. А Драйфус не само че няма желание да ги убие, но дори се присъединява към тях.
Не казвам, че Спилбърг е непременно представител на Поколението на любовта, само защото е навършил пълнолетие по времето, когато студенти закичват с маргаритки дулата на войнишките оръжия, а Хендрикс и Джоплин са на върха на славата си. Нито пък твърдя, че Хауърд Хокс, Крисчън Найби, Чарлз Ледърер (сценарист на „Нещото“) или Джон У. Кембъл (чиято новела е в основата на филма) са се сражавали по бойните полета на Втората световна война. Но събитията определят гледните точки, а гледните точки създават политическите възгледи и за мен темата на „Близки срещи от третия вид“ е също толкова предопределена, колкото сюжетът на „Нещото“. Лайтмотивът на „Нещото“: оставете всичко в ръцете на военните е разбираем в 1951 г., защото наскоро военните са се справили отлично с нацисти и японци. Лайтмотивът на „Близки срещи от третия вид“: не оставяйте нищо в ръцете на военните е съвсем приемлив в 1977 г. след безславните военни действия на американците във Виетнам, а също в 1980 г. (когато филмът е преиздаден в по-дълга версия) — годината, когато американските военни изгубиха битката за нашите заложници в Иран след три часа недоразумения и грешки.
Политическите хорър филми не се срещат често, но се сещам за още няколко примера. Ако са от рода на „Нещото“, те възхваляват предимствата на предварителната подготовка и порицават липсата на бдителност. Те постигат своя плашещ ефект предимно като ни представят възможността да съществува свят, морално директно противоположен на нашия, но пък разполагащ с огромна сила — няма значение дали технологическа или магическа, както беше посочил Артър Кларк, ако технологията е достатъчно напреднала, тя не се различава особено от магията. Има един чудесен момент в адаптацията на „Война на световете“ на Джордж Пал. Още в началото трима души приближават първия приземил се чуждоземен кораб. Един от мъжете развява бяло знаме. Тримата са представители на различни класи и раси, но явно са обединени не само от своята човечност, а и от едно преобладаващо чувство на американска принадлежност, което не може да е случайно. В този си вид, докато напредват към димящия кратер със своето бяло знаме, те напомнят онази сцена от Американската Революция, с която всички сме израснали: барабанчикът, флейтистът и знаменосеца. И когато марсианският лъч ги изпепелява, това призовава и събужда всички идеали, за които американците са се борили в своята война за независимост.
Филмът „1984“ действа по същия начин (макар да е почти напълно лишен от богатите нюанси на Оруеловия роман), като марсианците са заменени от Големия брат.
Във филма „Човекът Омега“ с Чарлтън Хестън (адаптация на това, което Дейвид Чут наричат „своеобразния, необичайно практичен вампирски роман на Ричард Матисън «Аз съм легенда»“) виждаме съвсем същото нещо — вампирите, със своето черно облекло и тъмни очила приличат на карикатурни агенти на Гестапо. По иронично стечение на обстоятелствата по-ранна версия на същия роман („Последният човек на Земята“ с Винсънт Прайс в един от малкото случаи, когато не играе злодей, а се превъплъщава в Матисъновия Робърт Невил) изтъква политически идеи, които всяват съвсем друг тип чувство за ужас. Този филм е по-близък до романа и в резултат неговият подтекст нашепва, че политическите възгледи не са изсечени в гранит, че времената се менят и че тъкмо успехът на Невил като ловец на вампири (неговият необичайно практичен успех, ако използваме думите на Чут) го е превърнал в истинското чудовище, в злодея, в агента на Гестапо, който напада безпомощните в съня им. За една нация, чиито политически кошмари по това време се свързват със стрелбата в университета Кент84 и масовото клане в Май Лай85, тази идея е особено болезнена. „Последният човек на земята“ е вероятно абсолютният пример за политически хорър, защото демонстрира тезата на Уолт Кели: „Срещнахме врага и врагът се оказахме ние.“
84
На 4 май 1970 г. в университета Кент, Охайо, представители на Националната гвардия стрелят по невъоръжени студенти, протестиращи срещу американската военна кампания в Камбоджа. — Б.пр.
85
На 16 март 1968 г. в Южен Виетнам американски военни зверски убиват между 300 и 500 невъоръжени цивилни граждани, включително деца, а много от жените са изнасилени и телата им обезобразени. — Б.пр.