Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си, че е обратен? — попита тя.
Той й отправи смразяващ поглед.
— Е, не знам, миличка. Дай ми малко време да си припомня списъка с мъжете, с които съм спал онази нощ. — Сложи пръст под брадата си, имитирайки подигравателно Мислителя. — Аха, наистина беше той. Кучият му син. — Стисна устни и поклати глава, преди да добави: — Не е ли красавец?
— Направо огън. Без съмнение.
— Мъжете като него са винаги такива. Винаги. Толкова е противно.
— Споделям мнението ти.
Тод я изгледа притеснено.
— Я се виж. Винаги толкова се вълнуваш от проваления ми любовен живот, а аз дори не съм те попитал какво става с момчето, с което се срещаше.
— Джордж? Джордж Манинг? — Лорна тръсна глава. — Беше преди повече от месец и половина. — Господи, имаше цял списък от провалени и с нищо незапомнящи се връзки. Мисълта за тях се стовари върху й неочаквано и много я натъжи.
Сигурно това бе изписано на лицето й, защото Тод я погледна угрижено.
— Мамка му, какъв егоист съм само — упрекна се той. — А дори не знаех…
— О, няма значение. И бездруго не възлагах големи надежди на тази връзка. — Истината беше, че не бе възлагала нито големи, нито средно големи надежди на връзките си от много време насам. Беше излизала с Джордж Манинг два месеца, а сега й бяха необходими няколко минути, за да се сети за фамилията му.
Тод изсумтя.
— Абсолютно сигурен ли си, че е гей?
— Сладурче, познавам много мъже, които твърдят, че са нормални до момента, в който закопчаят ципа си след Неповторимо преживяване. Но Майки не е от тях. Не би могъл да бъде по-обратен. — Въздъхна тежко. — Но е невероятен.
— В такъв случай какво прави със Сандра? — зачуди се тя. — И което е по-важно, дали трябва да й кажа?
— О, тя знае — уверено кимна Тод. — Повярвай ми, приятелката ти е наясно.
— Какво мислиш за Майк? — нетърпеливо попита Сандра при следващата им среща. Направо умираше от желание да разбере как преценява приятеля й Лорна, в чийто безупречен вкус изобщо не се съмняваше.
— Изключително приятен човек — побърза да отговори Лорна. Заключението й прозвуча категорично.
— Нали е много сладък?
— Много. Да. — Лорна хвърли поглед към Джос и Хелън. — Наистина.
Обикновено Сандра би сметнала подобни припрени одобрения за странни, но не и тази вечер. Беше в изключително добро настроение.
— Трябва да ви кажа, че в момента ми се иска момичетата от гимназията да можеха да ме видят.
— Нали ние те гледаме — измърмори Хелън.
Джос изглеждаше объркана.
— Не е същото — възрази Лорна. — Онези, с които учехме навремето, сега са лекарки, адвокатки или влизат в класацията на „Форбс“ за 400-те най-влиятелни жени. Други пък са омъжени за доктори или юристи, или пък за мъже, включени в списъка на най-влиятелните в света. — Разтърси глава и разкри тайна, която не би признала дори пред себе си: — Понякога се чудя дали винаги съм била под тяхното ниво, или това се случи след завършването!
— Под тяхното ниво ли? — изненадано възкликна Хелън. — Как можеш да говориш такива неща?
Лорна се усмихна тъжно.
— Ами може би не се изразих много точно, но имаше време, когато често минавах с колата си покрай онези малки стопанства с красиви къщи на Ривър Роуд в Потомак и си мислех, че животът ми ще се подреди по-добре. Сега продават тези имоти за един-два милиона долара, а аз едва смогвам да платя наема си. — Лицето й пламна, но след като вече бе изрекла съкровената си тайна, нямаше как да върне думите си назад.
Пък и не й се наложи, тъй като Сандра побърза да се обади:
— Господи, знам какво имаш предвид. Всичките ми съученички от гимназията, дори онези тъпи кучки, за които се надявах да си получат заслуженото, са омъжени за страхотни мъже и живеят в къщи, които могат да бъдат снимани в списанията за архитектура. — Тя разтърси неодобрително глава. — Честна дума, не че съм имала намерението да се превърна в една от тях, но бях твърдо убедена, че някои от тях ще станат като мен. Нали се сещате, ще останат сами и… — Смръщи лице и продължи, повдигайки рамене: — Ще се борят с живота. Не толкова от финансова гледна точка, колкото… колкото в личен план.
— Но ти имаш вид на човек, който е постигнал всичко — обади се Джос, изненадана, че впечатлението й се бе оказало погрешно.
Лорна я изгледа изненадано. Много уважаваше Сандра и не можеше да си обясни недоумението на Джос, че приятелката й иска нещо повече.