Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Совер взе един стол и седна зад Мариус с намерение да присъства на осъществяването на пророчествата си. Клерон и Инард, които се надяваха да получат някоя златна монета както предната вечер, също се наместиха до младежа. Смееха се, кокетничеха, а Совер от време на време шумно се шегуваше с тях. Смехът им дразнеше Мариус. Два или три пъти искаше да се обърне, за да прати шумната компания по дяволите. Отчаян, че ще изгуби, изнервен от странните удари на съдбата, чувстваше как в него се надига гняв, който трябваше да излее върху някого.
Най-напред бе играл като предната вечер – смело и решително, рискуваше с петиците, разчиташе на късмета, но той бе го напуснал, решителността също не му помагаше. Тогава реши да действа разумно; опита се да надхитри случайността, пресметна вероятностите, игра опитно. И отново изгуби всичко. Многократно му се падна осмица, а на "банкера" – деветка. Фортуна сякаш изпитваше остро удоволствие да разорява онзи, когото бе ощастливила преди това. Беше истинска безпощадна битка и при всяко раздаване Мариус се оказваше победен. След един час той изгуби четири хиляди франка.
Совер непрекъснато повтаряше зад гърба му:
– Какво ви казвах?... Знаех си аз!
Клерон и Инард, които виждаха как се топят златните монети, започнаха да се подиграват на младежа и да дебнат някой играч с по-голям късмет.
Уплашен от пропастта, която се разтваряше пред него, Мариус се обърна към Совер и помоли със сподавен глас:
– Вие знаете как да играете, покажете ми.
– О! – отговори Совер. – Случайността е сляпа, нали разбирате, никой не може да я направлява. Най-добре ще е да се оттеглите.
– Не, не, ще свърша.
– Е, добре! Да опитаме... Довършете серията.
Мариус го послуша. Загуби малко по малко петстотин франка.
– Ах, по дяволите! – изруга Совер. – Играйте с прекъсване.
Младежът опита, но отново неуспешно.
– Предупреждавах ви, предупреждавах ви... – повтаряше Совер. – Опитайте удвояване на залога.
Мариус направи така, както му каза Совер, но отново щастието го отмина.
– Направо да се побъркаш! – извика той ядосано.
– Тогава недейте да играете – посъветва го Совер.
– Не, ще играя, ще играя докрай!...
Управителят стана, не можеше да разбере нервното упорство на спътника си. Самият той не рискуваше никога повече от сто франка на зеленото сукно.
– Вижте, "банкерът" не успя и се оттегли... Заемете мястото му... Може би късметът ви ще се обърне.
Мариус зае мястото на "банкера". Плати два франка за играта и пусна още един франк в кутията, както бе прието в клуба.
Размеси картите и ги показа на играчите:
– Господа, раздавам.
Някои играчи отново размесиха картите и ги върнаха на Мариус, който ги размеси за трети път, както бе по правилата. Играта започна. Сега младежът можеше да бъде разорен много бързо.
Изгуби две игри. Совер все така стоеше зад него. Мариус отново се канеше да раздава картите на играчите, но приятелят му го хвана за ръката и навеждайки се, тихо му прошепна на ухото:
– Внимавайте, ще ви оберат... Раздавате картите като начинаещ.
– Как така?
– Раздавате ги така, че играчите пред вас ги виждат и знаят ходовете ви... Всички нови "банкери" се оставят да ги измамят така... Дръжте картите наведени, като ги раздавате.
Мариус последва този разумен съвет и започна да печели. За няколко игри възстанови доста солидна сума. После късметът отново му изневери и той загуби. Броят на печалбите и загубите бе приблизително еднакъв. Постепенно обаче почувства, че десетте хиляди франка му се изплъзваха. Опита всичко, за да си възвърне късмета. Многократно спираше и променяше играта. Но цялата тази тактика не му помогна. Късметът сякаш си играеше с плячката си, измъчваше я колкото се може повече, като не я убиваше изведнъж. За миг му се усмихваше и му даваше възможност да спечели солидна сума; после ненадейно го поразяваше, вземаше му всичко, което му беше дал и дори много повече.
Совер дебнеше край масата да не би младият му приятел да изгуби всичко. Последният бе седнал срещу един младеж, който играеше с малки суми, но вече бе спечелил доста. Всеки път, когато спечелеше, мизата му беше от двадесет и пет франка, при всяка загуба оставяше монета от пет франка. Пазеше тези пари като талисман и плащаше само с монети.
Совер гледаше с недоверие младежа. Следеше жестовете му и забеляза, че крие монета от двадесет франка под тази от пет. Когато печелеше, показваше всичко и прибираше двадесет и пет франка. Когато губеше, оставяше златната монета под голямата сребърна монета и даваше на Мариус само пет франка.