Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Може и да го посетя. — Тя замечтано се усмихна. — Мисля, че ще намерим много общи теми за разговор.
На Куентин му се струваше, че всички Физици са се разделили на влюбени двойки. Сутрин спяха до късно. Следобед играеха билярд, плаваха с лодка по Хъдсън, тълкуваха сънищата си и обсъждаха маловажни аспекти на техниката на магиите. Разказваха надълго и нашироко за махмурлука си.
Вече бяха напълно завербували иконома Чеймбърс и той редовно ги снабдяваше с бутилки от най-изисканото вино в избата на "Брейкбилс", които и без това бяха прекалено много и трябваше да се изпият. Само Елиът разбираше от вина и се опита да образова другарите си чрез дегустация. Куентин обаче нямаше търпение за пространните му лекции и по принцип беше против метода за проба, изискващ изплюване на отпитата глътка. Затова в крайна сметка всяка вечер се напиваше, забравяше наученото и се налагаше на другия ден да започне от нулата. При събуждането си сутрин беше убеден, че повече няма да близне алкохол, обаче до пет следобед решимостта му се изпаряваше.
Джош се учеше да свири на раздрънканото пиано, намиращо се в коридора на горния етаж, и всички лежаха на тревата и слушаха нескопосаното му изпълнение на "С цялото си сърце и душа", което той повтаряше отново и отново. Би трябвало да им лази по нервите, но кой знае защо не им действаше така.
Емили Грийнстрийт
Един следобед петимата бяха седнали по средата на безбрежната морава, която тук наричаха Океана. Беше непоносимо горещ летен ден и Физиците възнамеряваха да опитат сложна магия, изискваща участието на пет лица, която при успех щеше да изостри зрението и обонянието им и да ги направи физически по-силни през следващите няколко часа. Доколкото им беше известно, от близо хилядолетие никой не беше правил тази бойна викингска магия. Вечният скептик Джош заяви, че не е сигурен дали изобщо заклинанието действа, защото викингските шамани били прочути хвалипръцковци, но все пак се нае да координира "мероприятието".
Започнаха да се наливат с алкохол отрано. Въпреки че по обед шишкото заяви, че всичко е готово и че могат да започват, докато им раздаде листовете хартия, на които с прецизния си ситен почерк беше написал древните норвежки заклинания, и докато подготви терена, посипвайки тревата с черен пясък, стана почти четири часа. Заклинанията бяха придружени с песни и тъй като Куентин и Джанет бяха музикални инвалиди, се налагаше да започват отново и отново.
Най-сетне всички направиха необходимото и както си седяха, се загледаха в тревата, в небето, в опакото на дланите си и в часовниковата кула в далечината, за да проверят дали нещо се е променило. Куентин изтича до дърветата, за да се облекчи, а като се върна, Джанет разказваше за някоя си Емили Грийнстрийт.
— Само не казвай, че си я познавала — обади се Елиът.
— Аз — не. Обаче помните ли, че през първата година съквартирантка ми беше онази коза Ема Къртис? Миналата седмица, докато си бях у дома, разговарях с братовчедка й, която живее в Ел Ей близо до нашите. Та тя ми разказа цялата история.
— Не думай!
— А сега ти ще я разкажеш на нас — промърмори Джош.
— Само ако обещаете да не казвате на никого.
— Всъщност Ема не беше коза — замислено изрече шишкото. — Но ако държиш да я наричаш така, ще добавя, че беше адски секси коза. Между другото, тя плати ли ти онази рокля, върху която се издрайфа? — Той лежеше по гръб и се взираше в безоблачното небе, сякаш не го беше грижа дали магията е подействала, или не.
— Не ми даде и цент! А сега козата му с коза е заминала за Таджикистан да спасява изчезващите азиатски скакалци.
— Коя е Емили Грийнстрийт? — намеси се Алис.
— Емили Грийнстрийт — тържествено подхвана Джанет, наслаждавайки се на пикантната клюка, която се канеше да сподели — е първият човек, който доброволно е напуснал "Брейкбилс" в сто и петдесет годишната история на колежа. Думите й се разнесоха като дим от цигара в топлия летен въздух. На моравата беше адски горещо, защото нямаше сянка, под която да се подслонят, но петимата ги мързеше да се помръднат. — Дошла в "Брейкбилс" преди осем години. Мисля, че била от Кънектикът, но не от този на богаташите и братовчедите на Кенеди, а от Ню Хейвън или Бриджпорт. Била кротка и невзрачна…
— Откъде знаеш, че е била невзрачна? — прекъсна я Джош.
— Ш-ш-шт! — Алис го удари по рамото. — Не й противоречи. Искам да чуя историята. — Лежаха на одеяло, проснато върху черния пясък, поръсен от шишкото.
— Знам, защото братовчедка й ми каза. Така или иначе историята си е моя и мога да казвам каквото си поискам.