Злочестие [bg]

— Ти направи кейкчетата — казах аз.

— Да — тихо се съгласи тя и хвърли поглед през рамо. — Това е нова територия за мен, Дейвид. По-рано се губех, ако докарах нещата дотук. Често свършвах мъртва. Не е хубава комбинация да знаеш, че си безсмъртен, и да нямаш чувство за отговорност. Съвършено безразсъдство.

Отключих вратата. Беше лесна, не можеше дори да се доближи по трудност до това, с което трябваше да се оправят Ейбрахам и Мизи. Тази врата не беше заключена, за да удържа решителни натрапници; намираше се тук, за да предпази от нараняване случайно преминаващите. Аз я отворих.

Зад нея се намираше голям генератор и двигателят, който въртеше пода. Меган и аз се вмъкнахме в стаята преди някой да е влязъл в коридора за тоалетните и аз извадих мобилния за малко светлина. Беше претъпкано, а подът бе покрит със сол на прах.

— Искри — отсече Меган. — Как набутват всичко това тук вътре? И го правят отново всяка седмица?

— Не е толкова трудно, колкото изглежда — обясних аз. — Амбразурата смалява всичко и го качва в джоба си. После смалява работници и ги пуска по стените и пода с бормашини, за да поставят необходимите ѝ кабели. При положение, че Хелий издига пода колкото да не му позволява да спира, те могат да го завъртят отново.

Коленичих до машината и намерих двигателя. Беше свързан с някакви кабели и метални части отдолу.

— Това е батерията — рече Меган и посочи една от частите на машината — с резервен дизелов генератор.

— Не сме планирали с наличието на резервен — казах аз. — Това ще представлява ли проблем?

— Не — отвърна тя и протегна ръка. Поставих в нея одевешната кутийка. — Забавляваме се с вървите, а не с генератора. Ще се оправим.

Протегнах мобилния, с поставени нависоко инструкциите за защипване за устройството. Държах ги за нея, докато тя закачаше кутията ни за правилните жици. Когато се отдръпнахме, едва можех да я забележа.

— Трета стъпка завършена — със задоволство съобщих аз. — Изнизваме се от помещението с генераторите.

— Прието — отвърна Коуди. — Включваме Ейбрахам и Мизи в главната линия. Вие двамата имайте готовност. Нека Меган и Дейвид се измъкнат и минаваме на четвърта стъпка.

— Прието — обади се Ейбрахам.

— Яко — потвърди Мизи.

— Хайде пак с тая дума — започнах аз, докато излизах в коридора на тоалетните. — Опитах да я намеря. Нещо общо с нарезите на грамофонните плочи? Това…

Прекъснах, внезапно изпречил се пред излизаща от една от тоалетните сервитьорка. Тя зяпна мен, а после Меган.

— Вие двамата какво правите тук? — попита тя.

Злочестие!

— Търсехме тоалетните — отговорих аз.

— Но те са точно…

— Онова са тоалетните за простолюдието — обади се Меган отзад. С препъване се отдръпнах от пътя ѝ, а тя мина покрай мен. — Очакваш да използвам помещенията на прислугата?

Меган демонстрираше държането на Епичен така, сякаш то е било създадено специално за нея. Изправи фигура, с широко отворени очи, а в коридора започнаха да проблясват пламъци.