Японският любовник

Най-накрая фордът спря и им дадоха знак да чакат; младежът е бакенбардите влезе в къщата, а другият остана да пази колата. Намираха се пред евтина постройка, подобна на останалите на същата улица, в квартал, който на Натаниел се стори беден и мръсен, но не биваше да съди по параметрите на Сан Франциско. След две минути младежът се върна. Наредиха на Натаниел да слезе, пребъркаха го от глава до пети и понечиха да го поведат под ръка, но той рязко се дръпна и изруга на английски. Изненадан, Рамон махна помирително. "Спокойно, друже, нищо не е станало", и се засмя, при което лъснаха два златни зъба. Предложи му цигара, която Натаниел прие. Другият помогна на Алма да слезе от автомобила и влязоха в къщата, която не се оказа бандитска бърлога, както се опасяваше Натаниел, а скромен семеен дом с нисък таван и малки прозорци, горещ и мрачен. В дневната имаше две деца, които се въргаляха по пода и си играеха с оловни войничета, маса със столове, диван, покрит с найлон, претенциозен лампион с ресни и гръмогласен като мотор на лодка хладилник. От кухнята се носеше; миризма на пържен лук и се виждаше облечена в; черно жена, която бъркаше нещо в един тиган и също като децата не прояви никакво любопитство; към новодошлите. Мустакатият посочи един стол; на Натаниел и влезе в кухнята, а Рамон поведе Алма по къс коридор към друга стая, където на мястото на вратата висеше шарено сарапе[8].

– Почакайте! – спря го Натаниел. – Кой ще извърши манипулацията?

– Аз – отвърна Рамон, който очевидно беше единственият говорещ английски.

– Разбирате ли от медицина? – попита го Натаниел, втренчен в ръцете му с дълги, лакирани нокти.

Още веднъж симпатичният смях и златният блясък, нови успокоителни жестове, няколко трудно спретнати изречения, обясняващи колко опитен е той, че работата ще отнеме по-малко от петнайсет минути, че няма проблем. "Анестезия? Не, братле, тука нямаме такива работи, но ей това помага", и той подаде на Алма бутилка текила. Понеже тя се колебаеше, оглеждайки бутилката с недоверие, Рамон отпи една голяма глътка, забърса гърлото с ръкав и отново ѝ я подаде. Натаниел видя паниката, изписана на бледото лице на Алма, и в този миг взе най-важното решение в живота си.