Японският любовник

Заминаха на следващия ден в шест сутринта с черния семеен линкълн, който беше по-подходящ за петнайсетчасово пътуване от спортния автомобил на Натаниел. Отначало той, ядосан и приклещен натясно, мълчеше, стиснал враждебно устни и сбърчил вежди, вкопчил ръце във волана и вперил поглед в шосето, но още първия път, когато Алма го помоли да спре на една отбивка за камионджии, за да иде до тоалетната, омекна. Тя остана вътре половин час и когато той вече смяташе да тръгне да я търси, я видя да се връща, безсилна, към колата. "Сутрин повръщам, Нат, но после ми минава", обясни. През останалата част от пътя той се опитваше да я разсейва и накрая вече пееха най-прилепчивите песни на Пат Бун, единствените, които знаеха, докато тя, изтощена, се примъкна към него и опряла глава на рамото му, задряма. В Сан Диего спряха в един хотел да хапнат и да си починат. Рецепционистът реши, че са женени, и им даде стая със спалня, където си легнаха, хванати за ръце, като в детството. За пръв път от няколко седмици Алма спа без кошмари, докато Натаниел не мигна до зори, вдишваше мириса на шампоан от косата на братовчедка си, мислеше за рисковете, притеснен и нервен, сякаш той беше бащата на детето, представяше си последствията, съжалявайки, че се е съгласил на тази авантюра, вместо да подкупи някой лекар в Калифорния, където срещу подходящо заплащане можеше да се уреди всичко, също както в Тихуана. Когато през процепите на завесите взе да просветлява, умората го надви и той спа чак до девет часа, когато чу Алма да повръща в банята. Изчислиха колко време ще им е нужно, за да минат границата с евентуалните спънки и да стигнат навреме за срещата с Рамон.