Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Аз няма да го видя повече, Нат. Благодаря, хиляди благодарности за това, което правиш за мен. Ти си най-благородният човек на света и аз ще се опитам да бъда достойна за теб съпруга. Преди няколко дни мислех, че ще умра без Ичимей, но сега смятам, че с твоя помощ ще оцелея. Няма да те предам. Ще ти бъда вярна винаги, кълна ти се.
– Шшт, Алма. Да не даваме обещания, които може би няма да можем да спазим. Ще извървим този път заедно, стъпка по стъпка, ден след ден, с най-добри намерения. Това е единственото нещо, което можем взаимно да си обещаем.
Исаак Беласко се бе противопоставил категорични младоженците да създадат свой дом, тъй като в Сий Клиф имаше място в излишък и построяването на къща с такива мащаби винаги бе отговаряло на цедя та няколко поколения в семейството да живеят по един покрив. Освен това Алма трябваше да се пази. И щеше да има нужда от вниманието и компанията на Лилиан и на братовчедките си; подреждането и ръководенето на един дом изисква прекалено голямо усилие, постанови той. Като необорим довод, Исаак прибягна до емоционалния шантаж: искал да прекара е тях малкото живот, който му оставал, а после щели да са до Лилиан, когато овдовее. Натаниел и Алма приеха решението на патриарха; тя продължи да спи в своята синя стая, където единствената промяна бе, че леглата от едно станаха две, разделени с нощно шкафче, а Натаниел пусна за продажба своя мезонет и се върна в бащиния дом. В своята ергенска стая той сложи бюро, книгите, музиката си и един диван. Всички в къщата знаеха, че графиците на младоженците не създават подходящи условия за близост, тя ставаше по обед и си лягаше рано, той работеше като каторжник, връщаше се късно от кантората, затваряше се с книгите си и плочите с класическа музика, лягаше си след полунощ, спеше много малко и излизаше, преди тя да се е събудила; в края на седмицата играеше тенис, изкачваше тичешком хълма Тамалпаис, обикаляше залива с ветроходната си яхта и се връщаше загорял от слънцето, потен и успокоен. Бяха забелязали също, че той обикновено спи на дивана в кабинета си, но отдаваха това на необходимостта от почивка на жена му. Натаниел беше толкова внимателен към Алма, тя беше толкова зависима от него и помежду им имаше такова доверие и добро настроение, че само Лилиан подозираше, че нещо не е наред.
– Как вървят нещата между теб и сина ми? – попита тя Алма на втората седмица от пристигането им в къщата след медения месец, когато бременността бе напреднала вече до четвъртия месец.
– Защо ме питате, лельо Лилиан?
– Защото двамата се обичате както преди, нищо не се е променило. Бракът без страст е като ядене без сол.
– Държите да показваме страстта си публично? – засмя се Алма.
– Моята любов към Исаак е най-ценното нещо, което имам, Алма, по-ценно от децата и внуците. Същото искам и за вас: да живеете влюбени, като мен и Исаак.
– Кое ви навежда на мисълта, че не сме влюбени, лельо Лилиан?
– Ти си в най-хубавия момент от бременността, Алма. Между четвъртия и седмия месец жената се чувства силна, пълна с енергия и страст. Никой не говори за това, лекарите не го споменават, но е като да си разгонена. Така беше, когато чаках и трите си деца: непрекъснато преследвах Исаак. Беше скандално! Не виждам това въодушевление между Натаниел и теб.
– Как може да знаете какво правим при затворена врата?
– Не ми отговаряй с въпроси, Алма!
На отсрещната страна на залива на Сан Франциско Ичимей бе потънал в продължително мълчание, разкъсван от мъка по измамената любов. Той се посвети на работата си с цветята, които растяха по-пъстри и ароматни от всякога, за да го утешават. Научи за женитбата на Алма, защото Мегуми, прелиствайки някакво жълто списание във фризьорския салон, бе видяла в светската хроника снимка на Алма и Натаниел Беласко, облечени официално, начело на годишния банкет на семейната фондация. Надписът под снимката сочеше, че наскоро са се завърнали от медения си месец в Италия, и описваше великолепното тържество и елегантната рокля на Алма, вдъхновена от древногръцките надиплени туники. Двамата бяха най-коментираната двойка на годината според списанието. Без да подозира, че ще забие нож в гърдите на брат си, Мегуми отряза страницата и му я занесе. Ичимей я изучи, без да показва никакво чувство. От няколко седмици той напразно се опитваше да разбере какво се бе случило през тези месеци с Алма в мотела на неподражаемата любов. Беше убеден, че е преживял нещо абсолютно невероятно, страст, достойна за литературата, нова среща на две души, орисани да бъдат заедно неведнъж във времето, но докато той се бе придържал към тази прекрасна увереност, тя бе планирала да се омъжи за друг. Измамата беше толкова чудовшцна, че не се побираше в гърдите му, пречеше му да диша. В средите на Алма и Натаниел Беласко бракът бе по-скоро съюз между двама души, социална, икономическа и семейна стратегия. Нямаше начин Алма да се е подготвяла, без да допусне намеренията ѝ да проличат поне бегло; било е очевидно, но той, сляп и глух, не го бе забелязал. Сега му се удаваше възможността да навързва нещата и да си обяснява неуравновесеността на Алма напоследък, блуждаещия ѝ дух, колебанията, изкусното измъкване от въпроси, лукавото отвличане на вниманието му, неочакваните пози, за да се люби, без да го гледа в очите. Неискреността беше толкова пълна, паяжината от лъжи толкова заплетена и криволичеща, нанесената щета толкова непоправима, че на него не му оставаше друго, освен да приеме, че въобще не е познавал Алма, че тя е била чужд човек. Обичаната жена никога не бе съществувала, той я бе изградил в мечтите си.