Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Една нощ, през ноември 2002 година, Рон Уилкинс натисна звънеца на една къща в скромен квартал южно от Далас и Алис му отвори. Позна я от пръв поглед, не можеше да бъде сбъркана. "Идвам да говоря с родителите ти", каза ѝ той с въздишка на облекчение, защото не беше сигурен, че момиченцето е живо. Това беше един от щастливите периоди, през които Джим Робинс работеше в друг град и малката беше сама с майка си. Агентът показа значката си от ФБР и не дочака да го поканят, бутна вратата и влезе в къщата, направо в хола. Ирина щеше да помни винаги този миг, все едно току-що го е преживяла: черният гигант, сладникавата му миризма на цветя, дълбокия му и бавен глас, големите, но нежни ръце с розови длани. "На колко си години?", попита я той. Радмила беше на втората водка и третата бутилка бира, но все още се смяташе за трезва и се опита да се намеси с аргумента, че дъщеря ѝ била малолетна и въпросите трябвало да бъдат отправяни към нея. Уилкинс е жест я накара да млъкне. "Скоро ще навърша петнайсет", отговори Алис едва чуто, като хваната в грешка, и мъжът потрепери, защото единствената му дъщеря, светлината в живота му, беше на същата възраст. Алис бе прекарала детството си в лишения, с недостатъчно белтъчини, беше се развила късно и с ниския си ръст и тънки кости лесно можеше да мине за много по-малка. Уилкинс пресметна, че ако в момента Алис изглеждаше на дванайсет, на първите снимки, разпространени в интернет, със сигурност бе изглеждала на девет-десетгодишна. "Остави ме да поговоря насаме с майка ти", помоли я Уилкинс, засрамен. Но през това време Радмила беше навлязла в агресивния си етап на пиянство и се разкрещя, че дъщеря ѝ можела да чуе всичко, което агентът имал да ѝ казва. "Нали, Елисавета?" Малката кимна като хипнотизирана, забила поглед в стената. "Много съжалявам, моето момиче", каза Уилкинс и постави върху масата шест снимки. Така Радмила се изправи пред онова, което бе ставало в собствения ѝ дом в продължение на повече от две години и което бе отказвала да види, а Алис научи, че милиони мъже по целия свят са гледали скришните игри с нейния пастрок. От години се усещаше мръсна, лоша и виновна, но след като видя снимките на масата, ѝ се прииска да умре. Нямаше възможно изкупление за нея.
Джим Робинс я бе уверил, че подобни игри с бащата или с чичковци били нормални, че много момичета и момчета участвали в тях доброволно и с благодарност. Тези деца били специални. Само че никой не говорел за това, било строго пазена тайна и тя не бивало да го споменава никога пред никого, нито пред приятелките, нито пред учителките, а още по-малко пред доктора, понеже хората щели да я сметнат за грешница и мръсница, щяла да остане сама и без приятели; дори майка ѝ щяла да се откаже от нея, Радмила била много ревнива. Защо се опъвала? Искала подаръци, така ли? Добре, тогава щял да ѝ плаща като на голяма жена, но не на нея, а на баба ѝ и дядо ѝ. Той лично щял да изпраща пари в Молдова от името на тяхната внучка; тя щяла да напише картичка, която да придружава парите, но без да казва на Радмила – това също щяло да бъде тяхна тайна. Понякога старците се нуждаеха от допълнителни средства за ремонт на покрива или да купят друга коза. Няма проблем, той бил с добро сърце, разбирал, че животът в Молдова е труден, добре, че поне Елисавета извадила късмета да дойде в Америка; но не бивало да се установява прецедент с пари, получени гратис, редно било да си ги спечели, нали така? Трябвало да се усмихва, това нищо не ѝ струвало, да се облича така, както той ѝ каже, да се подлага на въжетата и железата, да пие джин, за да се отпусне, с ябълков сок, та да не изгори гърлото ѝ, скоро щяла да свикне с вкуса, искала ли още захар? Въпреки алкохола, наркотиците и страха, в даден момент тя си даде сметка, че има камери в бараката с инструментите, тяхната "къщичка", където никой, дори майка ѝ нямаше право да влиза. Робинс ѝ се закле, че снимките и видео записите са само за него, за лично ползване, че никой никога нямало да ги види, той щял да ги пази за спомен за следващите години, когато тя се запишела в колеж.