Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Ичимей посрещна залпа твърдо, като човек, подготвял се за него. Думите на Алма бяха последвани от дълго мълчание и тя си въобрази, че в тази пауза могат да се любят отчаяно още веднъж, нещо като пламенно сбогуване, последен дар за сетивата, преди да нанесат последния удар на илюзията, която бяха отглеждали още от непохватните ласки в градината на Сий Клиф през детството. Тя започна да разкопчава блузата си, но Ичимей я спря с жест.
– Разбирам, Алма – каза той.
– Прости ми, Ичимей. Измисляла съм хиляди безумни начини, за да останем заедно; например да намерим убежище, където да се любим, вместо този гаден хотел, но знам, че това е невъзможно. Не мога да издържам повече с тази тайна, тя съсипва нервите ми. Трябва да се разделим завинаги.
– Завинаги е много време, Алма. Мисля, че отново ще се срещнем при по-добри обстоятелства или в друг живот – каза Ичимей, опитвайки се да запази самообладание, но ледената тъга изпълни сърцето му и прекърши гласа му.
Прегърнаха се безутешно, осиротели от любов. Коленете на Алма се подкосиха и тя бе на ръба да рухне върху твърдата гръд на своя любим, да му признае всичко, дори най-съкровеното от своя срам, да го помоли да се оженят и да заживеят в колиба, да отгледат деца метиси, да му обещае, че ще бъде покорна съпруга и ще се откаже от рисуването върху коприна, от охолния живот в Сий Клиф и бляскавото бъдеще, което ѝ се полагаше по рождение, че ще се откаже от още много неща само заради него и заради невероятната любов, която ги свързваше. Може би Ичимей отгатна всичко това и има добрината да осуети смъртоносното изтезание, като затвори устата ѝ с кратка, целомъдрена целувка. Без да я пуска, той я заведе до вратата, а от там до колата ѝ. Целуна я още веднъж по челото и тръгна към градинарската си камионетка, без да се обърне за един последен поглед.
Нашата любов е неизбежна, Алма. Винаги съм го знаел, но с години се бунтувах срещу това и се опитвах да те изтръгна от мислите си, тъй като никога нямаше да мога да те изтръгна от сърцето си. Когато ти ме изостави, без да ми обясниш причините, не го разбирах. Почувствах се измамен. Но при първото ми пътуване до Япония имах време да се успокоя и накрая приех, че съм те загубил в този живот. Престанах да правя ненужни предположения за това, което се бе случило помежду ни. Не очаквах, че съдбата ще ни срещне отново. Сега, след четиринайсет години раздяла, след като съм мислил за теб всеки ден през тия четиринайсет години, осъзнавам, че никога няма да бъдем съпрузи, но не можем и да се откажем от силните си чувства. Каня те да изживеем нашето в едно мехурче, защитено от допира до света и съхранено непокътнато, до края на живота ни и оттатък смъртта. От нас зависи дали любовта ни ще е вечна.
Ичи
НАЙ-ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ
Алма Мендел и Натаниел Беласко се венчаха на скромно тържество на терасата на Сий Клиф, в ден, който започна като топъл и слънчев, но постепенно захладня и притъмня от неочаквани облаци, отразяващи настроението на младоженците. Алма беше с лилави като патладжан кръгове под очите, не беше мигнала цяла нощ, мятайки се в море от съмнения, и щом видя равина, хукна към банята, разтърсена до червата от страх, но Натаниел се затвори с нея, накара я да измие лицето си със студена вода и я прикани да се овладее и да се усмихне. "Не си сама в това изпитание, Алма. Аз съм до теб и ще бъда винаги до теб", обеща той. Равинът, който първоначално се бе противопоставил на бракосъчетанието, защото двамата били братовчеди, вероятно бе приел положението, когато Исаак Беласко, най-видният член на общността, му обясни, че състоянието на Алма изключва друг изход освен венчавката, че двамата млади се обичат още от деца и че обичта се е превърнала в любов след завръщането на Алма от Бостън, случвали се такива работи, това било в човешката природа и тъй като фактът е вече консумиран, трябва само да ги благослови. Марта и Сара предложиха да пуснат някой слух, за да предотвратят хорските одумки, например, че Алма е била осиновена в Полша от семейство Мендел и следователно не е кръвна роднина, но Исаак не се съгласи. Не биваше да прибавят такава груба лъжа към сторената грешка. Всъщност той беше щастлив от съюза между двамата свои близки, които най-много обичаше на този свят, с изключение на жена си. Той предпочиташе хиляди пъти Алма да се омъжи за Натаниел и да остане неразривно свързана със семейството, отколкото да се венчае за чужд човек и да си отиде. Лилиан му напомни, че от кръвосмесителните връзки се раждат увредени деца, но той я увери, че това е народно суеверие и почива на научна основа само в затворените общности, където кръвосмешението при зачеване продължава с поколения. Това не бил случаят на Натаниел и Алма.