Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Напускам сервиза за компютри и слизам с ескалаторите. Първоначално смятах да прибера лаптопа си и право вкъщи, но след като съм тук, решавам че бих могла да си купя нещо, минавайки край витрината на магазин, на която е изложено копринено бельо. А аз отчаяно се нуждая от ново бельо. Единственото секси такова, което имам, са сутиенът и прашките, които Себ ми подари, но не мога постоянно да ги пера на ръка! Преди, когато ставаше дума за избор на бельо, ключовата дума беше „удобно“ и „здраво“. Сега вече не е. Сега ключовата дума е секси, предизвикателно и…
Коооолко?
На влизане в магазина съм взела едни черни копринени прашки и сега гледам етикета с цената с отворена уста. Не може да бъде, трябва да има някаква грешка. 75 лири! За какво? За една връвчица и триъгълниче с размер на пощенска марка? Колкото до удобството и здравината… о, повярвайте ми, тези думи не са подходящи в този случай. Честно казано, видях едни по-удобни и по-здрави в средновековния музей с уреди за мъчение, който посетих преди време. Трепвам, докато пръстите ми опипват изкуствените камъчета.
Все пак, сигурно цената ще си струва, убеждавам себе си, представяйки си реакцията на Себ, когато ме види с тях. Освен това, няма да ги нося дълго, ако имам предвид как се развиха последния път събитията в леглото, убеждавам сама себе се, докато вземам един чифт. Заедно с още няколко чифта френски бикини, изрязани сутиени от дантела на дупки и корсаж, който на гърба е целият от дантела и е толкова прилепнал, че… о, боже, не бива да го обличам, след като съм яла печен картоф!
Моментално чувствам угризение и копнеж по старите ми ластични сутиени за спорт и удобни гащи. Това бельо изглежда секси, но изисква толкова много усилия! Но когато първия път се срещах със Себ, не положих достатъчно усилия. Не бях достатъчно сексапилна. Този път ще бъде различно. Аз ще бъда различна. Сега ще проявя сексуалното си „аз“, нали?
Подавам кредитната си карта на касиерката и се мъча да не гледам колко е сметката, докато набирам пин кода си, но въпреки всичко не мога да не забележа няколкото нули на екранчето. Стомахът ми прави познатото свиване, както винаги, когато натискам копчето на автомата „проверка на баланса“, затова се опитвам да го избегна. В края на краищата в момента аз не просто харча пари. Аз инвестирам в своето бъдеще. В случая внасям пари не във влог, а във връзка!
Доволна от финансовото си прозрение, напускам магазина с голяма книжна торба, люлееща се на рамото ми. Добре, като говорим за инвестиции, от каква друга инвестиция се нуждая? О, да, нещо не чак толкова сексапилно и очарователно, но пък необходимо. Потискайки треперенето си, влизам през следващата врата в спортния магазин. Винаги съм смятала тези места за смущаващи. Притеснявам се от всички тези мускулести продавачки с коси, вързани на конски опашки и спортни трика, маратонки и ленти за глава тип „Мадона“, които са готови да ти връхлетят и да те накарат да се чувстваш като пълен невежа, защото не можеш да различиш „Найкс“ от „Ейзикс“.
Като говорим за продавачки…
— С какво мога да ви помогна? — връхлита ме една от тях, докато гледам огромното разнообразие от маратонки на стената, чувствайки се абсолютно объркана.
Поемам си дълбоко въздух. Това съм не само новата секси аз, а и новата спортна аз. Онази, която тренира фитнес за военни. Вече се записах и в понеделник съм на първия си курс, така че трябва да се подготвя.
— Трябват ми нови маратонки — казвам, опитвайки се да звуча убедително и спокойно, като преглъщам въпроса кои са най-евтините.
— Колко време носихте предишния чифт?
Мисля за старите си гуменки, които се разпаднаха и са забутани някъде в шкафа, и се опитвам да си спомня.
— Може би пет години — отговарям несигурно.
Подскачащата продавачка с конска опашка застива и усмивката буквално се смъква от лицето й.
— Пет години? — въздъхва с ужас тя. — Трябва да ги сменяте всяка година, а ако тренирате редовно, на всеки шест месеца. — Гледа ме е укор и аз чувствам как вътрешностите ми се започва да се бунтуват.
— Какъв тип ходило имате?
Нямам никаква идея за какво говори, но ми звучи болезнено.
— Хм, не съм сигурна…
— Какъв спорт практикувате? Силов? Тичане? Аеробика? Или говорим за смесено обучение?
— Амиии…
След двайсет ужасно мъчителни минути си тръгвам с нови маратонки, нов спортен екип, няколко ластични клина, ленти за глава, гимнастическа топка и олекнала кредитна карта. Всичко това ми струва страшно много. Изпразних я почти до шушка. Нямам достатъчно пари и в картата си за автобус, така че ще трябва да вървя до вкъщи пеша.