Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Засега тук сме в безопасност — прецени По, — стига да не тръгнат след нас с кучета.
Но защо се криеха? Сега, когато спряха да тичат, странната случка нахлу в съзнанието на Катса мълниеносно като стрелите, които ездачите изпращаха след тях. Защо се крият, а не се бият? Защо се страхуват? Онази жена също се страхуваше. Жената, която приличаше на лиенид. Ашен. Съпругата на Лек беше от Лиенид и се казваше Ашен. Да, тя трябва да е била, защото изпълненият със скръб мъж я нарече своя съпруга. Мъжът с превързаното око и лъкът беше Лек.
Но нали именно стрелата на Лек улучи Ашен? Катса не помнеше ясно; опиташе ли се да види мислено този момент, гъста мъгла и снежна пелена се спускаха пред очите й.
По сигурно си спомняше. Но той се държеше много странно. Караше я да убие Лек, а Лек скърбеше за съпругата си. После пък настояваше да си запуши ушите. Защо трябваше да ги запуши?
Онова, което не успяваше да съзре отчетливо, отново просия в съзнанието й. Напрегна се да си спомни, но не успя. Ядоса се на глупостта си, на тъпоумието си. Нищо не разбираше, защото й липсваше ум и разум.
Погледна По: облегнат на дървото, той се взираше в нищото. Видът му я разтревожи още повече, защото лицето му изглеждаше изпито, устните — съвсем тънки. Беше изтощен, сломен и вероятно прегладнял. Спомена нещо за кучета, а тя познаваше очите му достатъчно добре, за да различи угрижените сенки, които ги помрачаваха.
По. Обясни ми, моля те, какво става.
— Катса… — името й прозвуча като въздишка. Той потърка чело и се взря в лицето й. — Помниш как разговаряхме за крал Лек, нали? Какво мислехме за него, преди да го видим днес?
Вярно, бяха обсъждали нещо, но не помнеше точно какво.
— За очите му, Катса, и че крие нещо.
— Той… — идеята я осени ненадейно. — Той притежава Дарба.
— Да. Помниш ли каква е Дарбата му?
Тогава спомените й започнаха да се връщат капка по капка от някаква част на съзнанието й, до която преди не успяваше да се добере. Видя отново какво се случи. Видя го ясно: как Ашен, смъртно уплашена, бяга от съпруга си и от войската му; как Лек я пронизва със стрелата, а после надава уж съкрушен вик; как думите му замъгляват ума й и превръщат убийството, разиграло се пред очите й, в трагично произшествие, което не помни; как По й крещи да убие Лек, а тя отказва.
От срам не смееше да го погледне.
— Не си виновна — успокои я той.
— Заклех се да правя каквото ми кажеш. Обещах ти, По.
— Катса, никой не би съумял да спази това обещание. Ако знаех колко могъщ е Лек, ако имах и най-малка представа, нямаше да те доведа тук.
— Не ме доведе тук. Дойдохме заедно.
— А сега и двамата ни грози ужасна опасност. — Той застина. — Чакай… — прошепна. Явно се вслушваше в нещо, но Катса не чуваше нищо. — Претърсват гората — обясни й след минута той. — Този се отдалечи. Не мисля, че имат кучета.
— Но защо се крием от тях?
— Катса…
— Как така ни грози опасност? Защо не нападнахме тези убийци? Защо не… — Оброни глава в длани. — Толкова съм объркана. Толкова безнадеждно глупава…
— Не си глупава. Дарбата на Лек те обърква, а моята Дарба вижда повече, отколкото е редно да виждам. Объркана си, защото Лек те заблуди нарочно с думите си и защото аз още не съм ти разказал какво разбрах.
— Обясни ми тогава. Кажи ми какво разбра.
— Ашен е мъртва, това не е необходимо да ти го казвам. Мъртва е, защото се е опитала да избяга от Лек с Битърблу. Видяхме как я наказва, задето защитава детето си. — Долови горчивината в гласа му и си спомни, че Ашен не му е непозната, че днес е видял да убиват член на семейството му. — Беше права за Битърблу — продължи той. — Почти сигурен съм, защото прочетох мислите на Ашен, докато тичаше към мен.
— Какво искаше тя?
— Искаше да намеря Битърблу и да я спася. Не знам какво точно смята да й причини Лек. Но мисля, че Битърблу е в гората. Крие се като нас.
— Тогава трябва да я намерим преди тях.
— Да, но е наложително да знаеш още нещо, Катса. С теб сме в опасност. Лек ни видя, позна ни. Видя…
Той млъкна, но нямаше значение. Тя разбра какво е видял Лек: незнайно как са усетили гризящата ги заплаха и са побягнали. Беше я видял да си запушва ушите, макар че би трябвало да са в пълно неведение каква сила притежават думите му.
— Той… той няма представа каква част от истината знам — добави По. — Но е наясно, че Дарбата му не ми въздейства. Аз съм заплаха за него и иска да ме убие. А теб иска да залови жива.