Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Няма да се преструвам, че не бях изнервена, когато всички започнаха да се приготвят за лягане, а от мен се очакваше да си облека по-представителна ангарка и да се отправя към театъра на раджата. Рани беше повикала двама от стражите си, които да ме придружат в тъмното, а аз се надявах единият от тях да бъде Арджун — въпреки че, ако някой попиташе, никога не бих си признала това. Изчаках Кахини да тръгне, а след това се преоблякох в лилави чуридари и тежка пурпурна мантия. Когато Джалкари ме видя, повдигна вежди и само попита:
— По заповед на рани или на раджата?
Останалите жени се обърнаха моментално към мен, за да чуят какво ще отговоря.
— И на двамата — отсякох, тъй като какъвто и отговор да дадях, Кахини щеше да научи за него.
Съмнявам се Джалкари да ми е повярвала, но важното е, че не каза нищо повече. Аз препасах кобура с револвера си и закрачих към вратата на дургавас. Навън в мъжделивата светлина на двора вече ме чакаха двамата стражи. Дъхът им се виеше на бели облачета в пронизващия нощен студ. Единият от тях беше Арджун.
— Значи вървиш по стъпките на Кахини, а? — отбеляза заинтригуван Арджун, когато потеглихме.
— Не бих го нарекла точно така.
— Но тя е единствената друга дургаваси, която е канена на репетициите на раджата!
— Може, но аз не съм се борила за подобна покана. Раджата смята, че бих могла да добавя нещо ценно към постановките му. Опасявам се обаче, че съвсем скоро ще се увери колко се е лъгал в мен.
— Не съм много сигурен — отвърна Арджун. — Според мен ти можеш да добавиш към живота на хората нещо много повече, отколкото предполагаш!
Вдигнах поглед към него, но въпреки ярката луна над главите ни изражението му си оставаше неразгадаемо. Затова смених темата.
— Имате ли представа коя пиеса ще репетира тази вечер раджата? — попитах делово.
— Да. „Ратнавали“ — отговори другият страж.
— Комедия?! — възкликнах слисана.
— Раджата е убеден, че притежава комедиен гений, който само чака, за да се прояви — поясни Арджун. Не бях много сигурна дали не долових в думите му известен сарказъм. — Пък и сега, след като се роди раджкумар, той иска по-весели пиеси.
— Чия роля ще играе раджата? — попитах.
— На принцеса Ратнавали, разбира се.
Пристигнахме пред барадари и Арджун дръпна тежките завеси, които бяха поставени между колоните на открития павилион, за да задържат топлината. В момента, в който влязохме, заварихме раджата на сцената заедно с Адеш. И двамата носеха перуки, но само перуката на раджата беше с дълги копринени къдрици. В мига, в който ме зърна, раджата плесна с ръце и извика:
— Сита!
И изведнъж всички се засуетиха около мен и появата ми. Не било ли прекрасно, че съм обула прасковени пантофки? Вижте само как черният ръб на пелерината ми подчертавал красотата на кожата ми! После всички поискаха да знаят какво използвам за косата си.
— Блести даже в тъмното! — отбеляза раджата.
Наложи се да му отговоря, че не използвам нищо специално, обаче Адеш беше сигурен, че нарочно крия тайната си за хубава коса.
— Искам сега вие тримата да седнете точно тук! — отсече накрая раджата и посочи към няколко възглавници, подредени пред самата сцена. На една от тях беше седнала Кахини, но когато видя, че ние се приближаваме, демонстративно се изправи и се премести.
— Не бъди толкова груба! — сряза я моментално раджата.
— Не съм груба! — побърза да се защити Кахини. — Просто не обичам да има нещо около мен, когато гледам театър!
— Искаш да кажеш, че не обичаш около теб да има други красиви жени! — засмя се Адеш.
— Е, щом е така, бих могла да се върна обратно там — каза тя.
— Кахини! — размаха пръст раджата, но гласът му беше закачлив и тя му се усмихна в отговор.
Що се отнася до мен, аз просто не обърнах внимание на тази размяна на реплики. Но ако смятаха всяка вечер да се държат така с мен, на рани щеше да ѝ се наложи да забрави за шпионската ми дейност, защото просто нямаше да издържа.
— В момента репетираме „Ратнавали“ — съобщи раджата. — Познаваш ли пиесата, Сита?
— Да. Това е комедия.
— Точно така! А сега гледай и веднага ми съобщи, ако имаш някакви коментари!
Погледнах към Арджун, но той беше точно толкова слисан, колкото и аз. Какво точно очакваше раджата от мен? Коментари за какво? За изпълнението му? За самия текст? Пиесата започна и продължи, но на мен не ми идваше нищо особено наум. Някъде към средата на представлението участието на Адеш на сцената приключи и той слезе, за да седне до мен. Ухаеше силно на парфюм и на още нещо. Вино?