Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Джалкари се смръщи. Сега, след като рани беше изгубила тежестта на бременността, двете отново изглеждаха като сестри и ми беше малко странно да говоря за рани с жена, която прилича толкова много на нея.
— Кой казва, че не е искал деца? — попита тя.
— Ами, след като не е имал желание да посещава рани в покоите ѝ…
— Някои мъже просто не проявяват интерес към жени.
— Но това само в Джанси ли се случва?
Джалкари се надигна на лакът, а зад нея Моти се размърда в съня си, като промърмори нещо. Сигурно пак сънуваше, че яде.
— Сита, само не ми казвай, че смяташ това нещо за уникално за Джанси! Та то е съществувало още от незапомнени времена! Раджата просто е роден такъв — както ти си родена с интерес към мъжете. И по-конкретно към един от тях.
Изправих се леко в леглото си.
— Трябва да внимаваш! — предупреди ме тя.
— Защо?
— Защото другите дургаваси говорят.
— Не виждам нищо неприлично в това да си разменяш книги с някого!
— Книгите са само началото. Но всички тук знаят, че тази вечер той изрично е помолил да те придружи.
— Ама как…
— Каши е била при рани, когато той си е предложил услугите. Така се започва, разбери! След това ще поиска да те придружи по магазините, а после да докосне ръката ти…
Усетих как лицето ми пламва и почти извиках:
— Той никога не би сторил подобно нещо!
— Той е мъж!
— Но е капитанът на стражите на рани!
— И това го прави по-малко мъж, така ли? Според мен е точно обратното — прави го още повече! Сита, пази си репутацията! Знай, че той надали търси да се ожени за дургаваси!
— Ти пък откъде знаеш? — изтърсих. И моментално се засрамих, че мечтите ми са били толкова прозрачни.
— Защото вече е бил женен и съпругата му е починала по време на раждане заедно с детето — отговори Джалкари и ме изгледа тъжно. — Очевидно е, че той иска истинско семейство, Сита, така че се съмнявам нещо да се е променило оттогава насам.
Когато на следващата сутрин излязохме от Панч Махал, заварихме Арджун седнал на ръба на фонтана, облечен в бяла жилетка и златисти чуридари. Джалкари ме погледна изпитателно и изрече:
— Ето го и него. Очевидно те търси.
Но той се изправи чак когато видя Сундари и двамата започнаха да обсъждат оживено нещо с приглушени гласове. По едно време чух Сундари да възкликва високо: „Не!“. А после двамата хукнаха към стаята на кралицата и оттам — към покоите на рани.
— Какво беше това? — попита Каши.
Много ми се искаше да се разтревожа. През ума ми дори премина набързо мисълта, че рани е болна, но я отхвърлих. В крайна сметка рани беше в състояние да издържи всичко на този свят. Тя беше като бамбука, за който говореше баща ми — гънеше се, но не се чупеше. Нали именно тя беше намерила начин да зачене дете, когато първата съпруга на раджата се беше провалила? И нали именно тя управляваше Джанси по време, когато британците се надяваха силно на индийски метеж? Странното обаче бе, че колкото и да исках да фокусирам мислите си върху нея, все не успявах. В този момент единственият човек, за когото можех да мисля, беше Арджун. Преди колко време е бил женен? Как е изглеждала жена му? Починалото бебе момиче или момче е било?
А после в стаята на кралицата се появи Кахини. Беше пребледняла.
— Мисля, че с нашия раджкумар се е случило нещо! — прошепна едва чуто.
Шестнайсета глава
Можете да си представите каква паника настана в цял Панч Махал, когато се разбра, че Дамодар внезапно се е разболял. Всичко започна с невъзможността му да задържа каквото ѝ да било в миниатюрното си стомахче. След това дойде затруднението в дишането. Рани завърза малка черна панделка на ръчичката му, за да го предпази от уроки, но той продължаваше да боледува. Най-странното бе, че лошите неща при него бяха на тласъци. Лекарите му даваха аюрведически чай, приготвен от мед и мащерка, той се оправяше, заспиваше и се нахранваше добре, а на следващия ден пак се събуждаше парализиран. Крачетата му преставаха да се движат и вцепенението започваше да пълзи бързо към ръчичките му. Изредиха се какви ли не лекари, пробваха се всевъзможни чайове и отвари, но симптомите не изчезваха. Не след дълго от покоите на рани бяха изгонени всички с изключение на най-близките.
Седмиците се нижеха и напрежението тегнеше над всички ни като тъмен облак. Всички чакахме и се молехме. А после, през април, точно на Рама Навами — началото на нашия фестивал, празнуващ раждането на повелителя Рама, когато Кахини се върна от покоите на кралицата, ние веднага разбрахме.
Уплаших се, че Каши ще се разпадне — толкова силно плачеше.
Лично аз се чувствах така, сякаш бях погълнала камъни.