Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Чувала ли си нещо за някакъв драматург на име Вишнудас Бхаве? — прошепна ми внезапно той.
Тъй като нямах никаква представа дали рани иска от мен да лъжа или не, реших да му кажа истината.
— Да.
— Той наистина ли ще идва в Джанси? — продължи Адеш.
— Носят се слухове, че раджата го е поканил…
— Но това е напълно излишно! — възкликна Адеш. Раджата ни погледна от сцената и ние едновременно побързахме да се усмихнем, за да не разбере, че говорим за него. После, вече значително по-тихо, Адеш продължи: — На рани известно ли е колко струва драматург като него?
— Не бих могла да кажа…
— Аз пък мога да кажа, че няма никакъв смисъл този човек да бъде канен! Аз също съм драматург, но раджата категорично отказва да погледне пиесите ми!
Това определено ме изненада. Мислех, че Адеш е любимец на раджата. Тъкмо се канех да отговоря, когато Кахини се надигна от възглавницата си и се приближи до нас.
— Вие двамата какво си шепнете?
— Колко красив е братовчед ти тази вечер! — отсече веднага актьорът. — Не се сещам някога да съм виждал по-прекрасна Ратнавали!
Кахини погледна първо Адеш, после и мен и изрече:
— Знаете, че мога да пазя тайни…
— О, честна дума, ние нищо не… — започнах аз.
— Не съм питала теб!
— Какво става там? — извика накрая раджата, прекоси цялата сцена, приближи се към нас и сложи ръцете си на кръста. В тази поза и с дългата си перука и сарито изглеждаше точно като намръщена жена.
— Сита тъкмо обсъждаше изпълнението ти с Адеш — отговори небрежно Кахини. — Аз пък я помолих да сподели коментарите си и с нас, останалите.
Погледнах към Арджун с надеждата да измисли някакъв начин да ме спаси, но той мълчеше.
— Е, какво има, Сита? — поиска да знае раджата.
— Ами аз… нищо — изломотих.
— Нямаш нищо за казване, така ли? Е, това е крайно разочароващо. Поканих те, защото рани ми каза, че си много умна!
— Може би просто ѝ е минало времето за лягане — обади се Кахини.
Няколко от актьорите се разсмяха.
— Ако си уморена и нямаш нищо ценно за казване, може би е по-добре да си вървиш. Следващият път ела отпочинала!
Когато раджата се върна към пиесата си, аз се обърнах към Арджун и прошепнах:
— Можеше да ми помогнеш!
— Как? Ти си шепнеше нещо с Адеш! Да не си въобразяваше, че раджата няма да забележи?
Очите ми се напълниха със сълзи от срам, но аз си наложих да не се разплаквам. Беше малко вероятно след случилото се тази вечер раджата пак да ме покани на репетиция. Не бях успяла да изпълня заръката на рани.
Когато тази нощ се прибрах в дургавас, Джалкари беше все още будна. Изчака ме да се преоблека и да се пъхна под завивките си, след което прошепна:
— Отиде там по заповед на рани, нали?
Не исках да лъжа Джалкари, затова отговорих:
— Да.
— Да не би да се страхува, че раджата пилее твърде много пари?
Изправих се на лакът и възкликнах:
— Ама ти как…
— Не е трудно да се досети човек. Сигурна съм, че британците потриват доволно ръце всеки път, когато раджата организира празненство за актьорите си или наема някого от Сангли или Бомбай!
— Тя искаше от мен да науча колко пари харчи той, но не виждам как подобна информация би променила каквото и да било. Все пак той е раджата…
— И се вслушва в нея! Защо, според теб, именно тя води всички срещи в Дурбар хол? Та той я третира като своя майка! А никой син не желае да разочарова майка си.
— Но тя е с петнайсет години по-млада от него!
— Това няма никакво значение. Няма начин да не си чувала как хората говорят, че тя е ужасно мъдра за годините си. Нашата рани е родена, за да управлява!
Аз пък си казах, че в цялата история на Индия надали има раджа като нашия.
— Тази вечер той пак изпълняваше женска роля! — прошепнах.
В сумрака на стаята забелязах как Джалкари просто свива рамене. Останалите дургаваси може и да бяха приели, че в Джанси нещата стоят така, но аз все още имах проблеми с проумяването им. От мига, в който бях напуснала барадари, до мига, в който стражите ме бяха върнали в Панч Махал, аз не бях спряла да си представям раджата с онази дълга черна перука, толкова убедителен в ролята си, че всеки, който не го познаваше, би го помислил за жена. Знам, че изобщо не ми беше работа да се занимавам с тези въпроси, но не можех да спра да мисля какво ли щеше да се случи, ако рани не беше отишла в покоите на съпруга си, облечена като мъж.
— Просто не разбирам — прошепнах. — Как е възможно един раджа да не иска деца?