Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Вижте, той отваря очи! — посочи Хира.
Всички се приведохме, за да го видим, а рани рече:
— Той не вижда много надалече, но ако доближите лицата си към него, ще може да различи чертите ви.
— Но не всички заедно! — повиши предупредително глас Каши. — Ще го объркате и ще се замае!
И така ние се подредихме в колона, и започнахме една по една да се привеждаме над бебешката люлка. Знаете, че в хиндуизма ние вярваме не толкова в съдбата, колкото в кармата. Ето че в мига, в който дойде моят ред да надникна в люлката, Дамодар рао ме дари с огромна бебешка усмивка. Сигурно си мислите, че преувеличавам, тъй като бебетата започват да се усмихват едва след шестата седмица, при това само на майките си, но в този случай стана точно така, както ви казвам.
— Видяхте ли това? — възкликна изумено рани и изгледа другите дургаваси. — Той се усмихна на Сита!
— Сигурно я е взел за бханд — промърмори Кахини. Което ще рече „клоун“.
— Престани, Кахини! — изгледа я строго рани. А после се обърна към мен и рече: — Ти си първият човек, на когото синът ми се е усмихнал!
И се загледа напрегнато в мен, като че ли се опитваше да разгадае тайната ми.
Ала аз бях не по-малко озадачена и от нея самата. Не бях сторила нищо по-различно от останалите дургаваси. Може би в предишния си живот бях сторила нещо изумително, за да заслужа подобен късмет.
— Някой ден — каза рани — искам Дамодар да научи английски. Нали ще идваш вечер, за да му говориш, Сита?
— За мен ще бъде чест, ваше височество! — побързах да се поклоня аз.
— Когато другите дургаваси си тръгнат, искам ти да останеш!
Всички постояхме в покоите на рани още около час, като гугукахме на раджкумар и си бъбрехме с рани, докато накрая Сундари не обяви, че всички трябва да се върнат обратно в стаята на кралицата с изключение на мен.
— Аз също мога да остана, ако желаете — обади се моментално Кахини.
— О, не мисля, че ще бъде необходимо — махна с ръка рани. — Сигурна съм, че раджата скоро ще те повика. Чувам, че подготвя нова пиеса.
— Да, „Сита Сваямвар“ — потвърди Кахини. — Играла се е за раджата на Сангли. Написана е от Вишнудас Бхаве. Но Гангадхар го е наел да напише нещо ново, чието действие се развива в Джанси. Плаща му двойно повече от раджата на Сангли. Но и драматург като Вишнудас Бхаве не би приел нищо по-малко.
Забелязах раздразнението в изражението на рани, когато рече на Кахини:
— Вече можеш да си вървиш!
Кахини се измъкна бързо през вратата. В продължение на доста дълго време рани не изрече и думица, а аз останах до люлката на раджкумар, за да го забавлявам. По едно време тя се обърна към мен, посочи възглавницата до леглото ѝ и аз седнах на нея.
— Сита, през последните няколко седмици съм много разочарована от теб — рече кралицата.
— Ваше височество, аз…
Тя вдигна ръка и аз моментално млъкнах.
— Има моменти, когато трябва просто да слушаш, разбра ли?
Цялото ми лице пламна от срам и аз сведох глава, като промърморих тихичко:
— Съжалявам!
— Знам, че си честен човек, понякога даже до глупост. Но е крайно време да разбереш, че Кахини е моя роднина. Може и да е дразнеща и арогантна…
Както и егоистична и зла.
— Но ми направи една голяма услуга. Сигурно до това време вече си разбрала, че раджата не ме посещава в покоите ми?
Не можех да я погледна в очите от срам, затова промърморих към ръцете си:
— Да.
— Е, та именно Кахини беше човекът, който предложи аз да отида при него! — погледна към Дамодар в красивата му люлка. Тъмните му мигли бяха отпуснати нежно върху пухкавите му бузки. Съвършеното бебе. — Да го държа нощем в обятията си, да го приспивам с песен, да усещам тежестта му до гърдите си, когато го кърмя… Той е най-голямата благословия в моя живот, Сита! А без Кахини той нямаше да съществува!
Почувствах се така, както вероятно се чувства всяка жена, когато научи, че мъжът, за когото се е надявала да се омъжи, се е оженил за някоя друга, някоя с много повече красота и ум, отколкото тя самата би могла някога да притежава. Осъзнах, че каквото и да сторя за рани, нищо и никога няма да се сравни с онова, което беше направила Кахини.
— Искам тази вечер и ти да отидеш на театър — продължи кралицата. — Раджата никога не ми казва какви пари харчи за тези свои пиеси. Искам да научиш колко получава този Вишнудас Бхаве и колко време ще се задържи тук!
Втренчих се в рани, чудейки се как, според нея, бих могла да получа цялата тази информация.
— Моят съпруг не задържа нищо в стомаха си — подсказа ми рани. В Индия това означава, че даденият човек не умее да държи нищо в тайна. — Имам нужда от тази информация, Сита! Защото ако хазната отива на изпразване, това ще промени коренно отношенията ни с британците! А ние не желаем да сме им задължени повече, отколкото вече сме, нали така? — погледна към Дамодар и допълни: — Той вече е всичко за мен. Някой ден ще наследи това кралство. Но преди това трябва да има кралство, което да наследи!