Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Ако някаква беда сполетеше фабриката или сейфът бъдеше разбит и ограбен, подозрението щеше да падне най-напред върху него. А ако искаше да си създаде живот в тази нова страна, не биваше да допуска петна върху името си. Белоризците се възползваха и от най-малкия повод да прогонят поредната жълта карта, да изритат поредния оскотял китаец през границата право в ръцете на фундаменталистите. Трябваше да е търпелив. Трябваше да издържи още един ден в тази трижди проклета фабрика. А после още един, и още един.
Затова, вместо да разбива сейфа, Хок Сенг пришпори здраво работниците, одобри няколко скъпи ремонта на оборудването, използва дори от собствените си грижливо скътани парици, за да ускори работата, само и само да угоди на г-н Лейк и трижди проклетият чуждоземски дявол да не го унищожи. Проведоха безброй тестове на поточната линия, демонтираха старите звена на енергийното захранване, обиколиха целия град в търсене на тиков дънер, от който да направят временно вретено.
Накара Засмения Чан да обяви награда за всеки бежанец с жълта карта, който му донесе полезна информация за срутени сгради от времето на Разширението, в чиито отломки могат да се намерят използваеми материали. Всичко, което би им позволило да задвижат поточната линия на пълна мощност, преди мусонните дъждове най-после да се излеят и речният транспорт да се възобнови, а с него да дойде и истински тиков дънер за ново вретено.
Хапеше устни от безсилие. Толкова близо беше до успеха. А ето че сега оцеляването му зависеше от поточна линия, която никога не беше работила добре, и от хора, които не си разбираха от работата. Толкова беше ядосан и объркан, че се изкушаваше на свой ред да притисне чуждоземския дявол. Да му каже, че покрай Лао Гу знае това-онова за страничните му занимания. Че знае къде ходи г-н Лейк в свободното си време, за посещенията му в библиотеките и в старите фамилни домове на Банкок. За необичайния му интерес към семената.
А сега и това, последното. Най-странното и невероятното от всичко. Новината, която Лао Гу му беше донесъл на бегом. Момиче на пружина. Нелегално парче генетичен боклук. Момиче, с което г-н Лейк се държал така, сякаш мерзката ѝ сбъркана природа го опиянявала. Лао Гу му беше прошепнал, че г-н Лейк вкарвал съществото в леглото си. Редовно при това. Направо не можел да ѝ се насити.
Удивително. Отвратително.
Полезно.
Но това оръжие Хок Сенг щеше да използва само в най-краен случай, само ако г-н Лейк наистина се опиташе да го изхвърли от фабриката. По-добре Лао Гу и занапред да наблюдава, да слуша и да докладва, отколкото Хок Сенг да го разкрие прибързано и г-н Лейк да го уволни. Когато вербува Лао Гу за свой информатор, Хок Сенг го направи именно с тази цел. Глупаво би било да пропилее такъв силен коз само защото е ядосан. Затова, макар лицето да го смъдеше, сякаш са търкали пода с него, Хок Сенг продължи да скача като маймунка под диктовката на чуждоземския дявол.
Намръщи се и последва Кит към другия край на цеха, където беше възникнал поредният проблем. Край нямаха проблемите. Вечно изникваше нещо ново.
Ремонтните дейности кипяха с пълна сила. Половината от захранващата верига беше изтръгната от пода, ремонтирана и положена обратно. Деветима будистки монаси напиваха монотонно в другия край на сградата, опъваха свещеното тайландско въже сайсин и умоляваха духовете, обитаващи сградата — поне половината от тях сигурно бяха фии от времето на Свиването, които се гневяха, че тайландците са паднали дотам да работят за фаранги, — умоляваха ги да не пречат на работата във фабриката. При вида на монасите и мисълта за допълнителните разходи, които щяха да произтекат от тяхното присъствие, Хок Сенг се намръщи още повече.
— Какъв е този нов проблем? — попита, докато се провираха покрай режещите преси. Наведоха се и се мушнаха под поточната линия.
— Ето тук, кун. Ще ви покажа — каза Кит.
Топлата солена миризма на водораслите се сгъсти във влажна воня. Кит посочи резервоарите — три дузини, подредени в редици и пълни с вода, покрита с дебел слой размножаващи се зелени водорасли. Една работничка прокарваше мрежа по повърхността и събираше каймака. Прехвърляше и разстилаше събраното върху голяма решетка, после издърпа конопените въжета, които я вдигнаха към тавана при стотиците подобни решетки, които висяха там.
— Резервоарите — каза Кит. — Заразени са.
— Е, и? — Хок Сенг обходи с поглед резервоарите, прикривайки отвращението си. — Какъв е проблемът?