Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
И Роуан му разказа. За Валгите, за принцовете им, за Ераван, последния валгски крал.
Ролф дори имаше благоразумието да изглежда притеснен, когато Роуан завърши.
– Захвърлил е кожата на Перингтън. Сега е просто Ераван, крал Ераван очевидно.
Погледът на Ролф отново намери шията на Дориан и той едва се сдържа да не докосне белега.
– Как си оцелял? Ние успяхме да срежем пръстените, но хората ми... вече ги нямаше.
Дориан поклати глава.
– Не знам.
Никой отговор не правеше хората на Ролф... по-маловажни, задето не бяха оцелели. Може би валгският принц, който бе превзел неговото тяло, просто бе протакал мъчението му със садистична наслада.
Ролф завъртя към себе си един от листовете по писалището и прочете малко от него, сякаш така отвличаше вниманието си, докато размишляваше. Накрая рече:
– Дори да изтребим до крак всички изчадия на Мъртвите острови, няма да отнемем ни най-малко от могъществото на Морат.
– Така е – потвърди Роуан, – но ако притежаваме целия архипелаг, ще можем да използваме онези острови за битки по море, докато в същото време атакуваме и по суша. Там може да държим армадите на други кралства, на други континенти.
– Дясната ми ръка сега е в южния континент, в самата Антика – добави Дориан. – Той ще ги убеди да ни изпратят кораби.
Каол щеше да го стори за него, за Адарлан.
– Никой няма да дойде – увери го Ролф. – Не дойдоха преди десет години; в никакъв случай няма да дойдат точно сега. – Той огледа Роуан и додаде с лукава усмивка: – Особено ако са научили последната новина.
Това не вещаеше нищо добро, реши Дориан, а Роуан попита с равен тон:
– Каква новина?
Ролф не отговори, а отправи поглед към превзетия от буря залив или каквото друго привличаше вниманието му там. Струпали му се бяха няколко тежки месеца, осъзна Дориан. Не предаваше острова от чиста дързост и упорство. А всички онези маси на долния етаж, сглобени от останките на разбити кораби... Колко ли врагове кръжаха наоколо, очаквайки своя шанс за отмъщение?
Роуан отвори уста, несъмнено за да поиска отговор, когато Ролф потупа три пъти с ботуш по протрития дървен под. От стената му отвърна същото потропване.
Сетне се спусна тишина. Като се имаше предвид омразата на Ролф към Валгите, Дориан се съмняваше с Морат да са им спретнали засада, но... щом по коридора отекнаха стъпки, той се плъзна надълбоко в магията си. От стегнатото изражение по татуираното лице на Роуан му стана ясно, че и той е предприел същото. Особено като усети как собствената му магия се простира към тази на принца, както беше направила с Елин онзи ден в стъкления дворец.
Стъпките спряха пред вратата на кабинета и край тях отново запулсира онази чужда, могъща магия. Роуан плъзна незабележимо ръка към ловджийския нож, прикрепен към бедрото му.
Дориан се съсредоточи върху дишането си, върху извличането на магията си струйка по струйка парче по парче. Когато вратата се отвори, студен лед впи зъби в дланите му.
На входа се появиха двама златокоси елфи.
Роуан изръмжа и гърленият звук накара дървените дъски на пода да завибрират под краката на Дориан. Мускулестите им тела, заострените им уши, отворените усти с удължени кучешки зъби...
Двамата непознати, източникът на онази сила... бяха елфи.
Този с черни като нощта очи и резлива усмивка огледа Роуан от глава до пети и провлачи:
– Повече ти отиваше дългата коса.
Кинжалът, забит в стената на сантиметър от ухото на елфа, беше единственият отговор на Роуан.
22.
Дориан не видя как елфическият принц хвърля ножа си, а само как острието му се вклинява в дървената стена и дръжката му се клати наляво-надясно от сблъсъка.
Тъмноокият елф с бронзова кожа обаче – толкова красив, че Дориан примигна насреща му – просто се подсмихна на оръжието, треперещо до главата му.
– Явно си бил също толкова непохватен и докато си подстригвал косата си.
Вторият елф – смугъл, с карамелени очи и спокойна осанка – вдигна широките си, татуирани ръце.
– Роуан, свали оръжията. Не сме дошли за теб.
И наистина – в ръцете на Роуан се бяха появили още оръжия. Дориан дори не го беше чул да става на крака, камо ли да вади меча и изящната си брадва.
Магията се гърчеше във вените му, докато оглеждаше двамата непознати. Кои сте вие?, пееше тя.
По време на самотното им пътешествие с Роуан беше свикнал със зашеметяващата бездна от мощ на принца, но тримата елфи заедно – древни, могъщи и първични... Образуваха същински водовъртеж от сила. Можеха да опустошат острова, без дори да се напрегнат. Стана му чудно дали Ролф го съзнаваше.