Внезапни завършеци

Шев потрепна.

— Кръвта беше повече от достатъчно за моя вкус. Радвам се, че свърши.

— Мечовете бяха прибрани в ножниците, но войната продължава. Сега ще навлезем в по-мрачни бойни полета, с по-потайни оръжия и съюзническият генерал изобщо няма да е толкова милостив.

— Сакатият? — промърмори Шев.

Челюстните мускули на Витари заиграха, когато тя погледна намръщено към новия крал на Стирия.

— Скритите му легиони вече са в движение.

Думите ѝ накараха Шев да се прокашля.

— Преди да са стигнали дотук… може ли да попитам дали Нейна светлост е приготвила нещо за мен?

— О, Нейна светлост има отлична памет за дълговете, както могат да свидетелстват херцог Орсо и синовете му, ако имаха тази възможност. — Витари измъкна навит на руло лист хартия. — Муркато винаги плаща изцяло.

Сега, когато моментът беше настъпил, Шев почувства внезапна, абсурдна нервност. Тя грабна свитъка от ръката на Витари с престорена увереност, шмугна се в сенчестата стая и го разгъна върху масата, като разкри няколко пасажа, изписани със стегнат почерк.

— „На този трети ден от дрън, дрън, дрън… присъстващи като свидетели дрън, дрън… Аз, Хоралд Гаста, известен още като Хоралд Пръста от Уестпорт, давам пълно опрощение на крадлата Шеведая ул Канан мут Мейр…“ — Тя вдигна поглед. — Крадла?

Витари пристъпи в стаята и повдигна рижата си вежда.

— „Шпионка“ ли предпочиташ?

— Бих предпочела… — Какво би предпочела? — „Специалист по придобивките“ може би?

Витари изсумтя.

— И аз бих предпочела задникът ми да е толкова стегнат, както преди двайсет години. Ще трябва да се примирим с думите такива, каквито са.

— Задникът ти изглежда отлично, ако… питаш… — Шев се прокашля, щом Витари присви очи. — Предполагам, че „крадла“ ще свърши работа. — Тя продължи да чете. — „За всички престъпления срещу мен, включително мерзкото убийство на сина ми Крендал…“ Мерзко? Единственото проклето мерзко нещо в случая беше това, че той се появи с четирима мъже, за да ме убие! Промуших го в гърдите, което е повече, отколкото заслужава, мога да…

— Думи, Шеведая, остави на човека поне думите. — Витари махна с ръка. — Не си заслужава да се занимаваш с дреболии.

— Права си. — Шев си пое дълбоко дъх и се върна към документа. — „С настоящото се отказвам от всякакво право на отмъщение или обвинение и тържествено се заклевам, при липса на каквито и да е последвали значителни престъпления, да не причинявам вреда на гореспоменатата Шеведая или който и да е от съучастниците ѝ.“ — Тя погледна най-отдолу, взря се по-отблизо и изсумтя. — Вдъхващият страхопочитание Хоралд Пръста се подписва с отпечатък на пръст?

— Вдъхващ страхопочитание или не, тоя копелдак може да пише толкова, колкото аз мога да пея.

— Ти не можеш да пееш?

— Навремето си изкарвах хляба с измъчване на хора, но никога не съм проявявала такава безсърдечност, че да им пея.

— И това е обвързващ документ?

— Това са дрънканици. Но Хоралд даде думата си на великата херцогиня. Това вече е обвързващо. Или той ще се превърне в поредния дълг, който трябва да се плати. Човекът не е глупав. Разбира много добре.