Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Марта започна да диша по-тежко. Тук не беше по-добре от старческия дом – за пръв път, откакто си бяха тръгнали от „Диамант“, на нея й се прииска да се върне там. Беше чувала, че на затворниците се позволява да излизат за малко – май се казваше „градски отпуск“. В такъв случай само трябваше да си приберат парите от водосточната тръба и да избягат.
Марта си представи как заедно с останалите хористи щяха да отлетят за Флорида или някое друго приятно и топло място. Щяха да отседнат в луксозен хотел, да играят в казиното и да се тъпчат с вкусна храна. Разбира се, че можеше да се случи – просто веднага трябваше да се заеме с новата стратегия. „Ако започна веднага да работя върху плана, ще бъде готов за първия градски отпуск“, помисли си Марта.
На следващата сутрин тя повика един от надзирателите. Каза му, че не е успяла да заспи цяла нощ, защото трябва да направи едно важно самопризнание. За да намери мир в душата си, се налагаше да поговори с някой свещеник. В противен случай имаше риск жена на нейната възраст да не преживее времето, в което трябва да бъде задържана с мярка за неотклонение. Надзирателят повярва на старата дама и веднага се обади, за да повика духовния съветник на затвора.
40.
Поп звездата в апартамента „Принцеса Лилиан“ се заклати към бара, за да извади още една бутилка уиски. Средно дългата му руса коса не беше сресана, а джинсите му бяха увиснали от едната страна. Той се оригна, погледна етикета на шишето и извади друго вместо него. Шотландско уиски „Макалън“ от 1952 година. Долу в бара едно голямо от това струваше 1199 крони, така че сигурно щеше да му дойде добре. Той отвори тапата и отпи няколко глътки направо от бутилката, преди да се върне в спалнята, където извади и две чаши. Момичето на леглото спеше дълбоко и след като се поколеба известно време, мъжът реши да си запали една цигара. На масичката до леглото се виждаше бутилката уиски от предишната вечер. На дъното беше останало малко. Това щеше да му дойде добре в комбинация с цигарата „Марлборо“, която се канеше да си запали.
Той излезе на балкона и напълни дробовете си със свежия въздух навън. Стокхолм едва се събуждаше, слънцето изгряваше и нюансите на небето изсветляваха. В езерото между хотел „Гранд“ и сградата на кметството се виждаше един човек, който хвърляше мрежата си, и певецът остана изумен как е възможно да ловиш риба по средата на толкова голям град.
Да, Стокхолм му харесваше. Беше в центъра на града, а едновременно с това беше и сред природата. Пък и беше приятно да се изнасят концерти в Швеция. Шведите бяха много възпитани и му ръкопляскаха, докато в държави като Италия или Франция можеше да те освиркат. В Стокхолм почти винаги го викаха на бис, а каквото и да направеше на сцената, публиката се радваше. Нищо чудно, че беше решил да празнува предишната вечер.
Той забеляза бутилките от уиски, които бяха хвърляли през парапета заедно с момчетата от неговата група. До ръба на металния покрив се бяха натрупали няколко шишета, а две от тях се бяха изтърколили близо до водосточната тръба. Партито не биваше да продължава до толкова късно – тази вечер имаше концерт в Осло и трябваше да бъде във форма за него. Но си беше паднал по това момиче в бар „Кадиер“ и двамата изпиха доста питиета. След това тя се качи в апартамента му. Той смяташе, че момичето наистина е специално.
Хвана бутилката с уиски в едната си ръка, за да извади запалката си с другата. Имаше толкова тежък махмурлук, че се наложи няколко пъти да разтърси запалката, докато нагласи палеца си в правилното положение, така че да запали. Запалката беше страхотна – златна, гравирана с неговото име. Той поднесе пламъчето към цигарата си и дръпна дълбоко.
Докато пушеше, стоеше неподвижен и гледаше извивките на дима, който се издигаше и разтваряше във въздуха над него. После загаси цигарата си, пресуши последните капки от бутилката и я хвърли при останалите през парапета на балкона. Шишето издрънча, когато се удари в другите две. В този момент той видя, че една от двете бутилки дори не е отворена. Какво беше това, по дяволите? От гърдите му се изтръгна неравен смях. Едно време се катереше по покривите и веднъж дори беше организирал парти на един покрив. Сега беше малко по-възрастен, но все така жаден за някое и друго питие. „Дявол да ме вземе“, помисли си той. Трябваше да спаси това уиски, а после можеше да бутне празните бутилки надолу по водосточната тръба. Отворът беше точно до ръба на балкона и ако легнеше по корем и протегнеше ръка, щеше да успее да се добере до него.