Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Той стигна до празните бутилки и вече се канеше да бутне едната в отвора, когато забеляза черното въже, което се спускаше надолу във водосточната тръба. Ами ако някой беше завързал за него някоя бутилка добро шампанско, за да го чака при следващото му посещение в хотела? Или кой знае – може би някой богаташ беше скрил запас от диаманти, за да плати за наркотици, спортна кола или нещо подобно.
Въображението му заработи на пълни обороти. Смелостта му нарастваше с всяка изминала минута. Без никакви мерки за безопасност той пропълзя до ръба на балкона. Въжето миришеше на смола, значи със сигурност не беше оставено отдавна. Беше любопитен да види какво има в другия край, затова го дръпна. Чу се стържене и въжето заяде. Любопитството му вече беше толкова силно, че се зае да го дърпа с всички сили. Изведнъж се показа горната половина на нещо, което приличаше на черен чувал за боклук. Той продължи да дърпа, но въжето отново заяде. Сега вече се ядоса, дръпна по-силно и въжето се скъса. Той чу как черният чувал се хлъзна обратно надолу по водосточната тръба, преди отново да спре в нещо.
Дявол да го вземе! Певецът започна да ругае, но в крайна сметка се отказа. Бутна и двете празни бутилки надолу по водосточната тръба. После пъхна неотворената в тениската си и отново пропълзя обратно към правилната страна на перилата на балкона. Когато стигна до него, успя да сложи бутилката на балкона и бавно да се изтегли при нея. Изправи се, изтупа прахта от тениската си и едва тогава разгледа плячката си. Не беше уиски по 3000 крони чашата, а най-обикновено „Лорд Калвърт“ по 120! Без да пести ругатни, той метна бутилката по посока на водосточната тръба и се върна в апартамента.
В този момент чу звуци отвътре. Момичето се беше събудило. Той веднага си спомни колко очарователна беше тя предишната вечер и забърза към спалнята.
41.
Умника се беше озовал на най-горния етаж на затвора „Солентуна“ – сред извършители на банкови обири, убийци и измамници. Беше свикнал със своите спокойни и възпитани приятели от старческия дом и тази ситуация беше съвсем нова за него. Но той си напомняше: „Не бива да съдиш хората. Всеки е добър посвоему“. Трябваше само да мисли позитивно, макар че някои от по-страховитите типове като нищо можеха да го убият. Цялата история беше малко неприятна, а и в старческия дом със сигурност беше по-безопасно. Освен това килията, в която го сложиха, беше толкова малка, че едва имаше място за него самия, и не му разрешиха да вземе нито един от инструментите си. Той се замисли за Марта. Старата му приятелка този път наистина ги беше вкарала в голяма бъркотия. Тя просто искаше по-добър живот за всички тях, но в момента изгледите за това никак не бяха розови. Е, нищо – в истинския затвор по-късно със сигурност щеше да бъде по-добре, защото там щяха да имат работилница. Поне нямаше да е толкова скучно.
Той се изтегна на койката си, за да поспи, но в този момент някой почука на вратата. В килията му влезе един надзирател.
– В стаята за посещения ви очаква един свещеник.
– Свещеник?
Умника поклати глава и вече се канеше да попита какво иска този тип, по дяволите, когато си спомни какво им беше казала Марта. „Не забравяйте да настоявате за посещение от свещеника. Не само Бог говори с него.“
– А, да, свещеника... – каза Умника, стана и последва надзирателя до стаята за свиждания.
Марта със сигурност стоеше зад всичко това и явно имаше нещо важно, което да им каже. Умника се усмихна вътрешно и вежливо поздрави божия служител. Надзирателят се оттегли и двамата седнаха на дивана. Свещеникът извади нещо от джоба си.
– Нося ви едно стихотворение. Една жена, която посетих по-рано, искаше да ви го предам. Каза, че се надява то да ви помогне да намерите пътя към светлината.
– Към светлината?
– Да, затворничката, която се казва Марта Андерсон, много настояваше за това. Тя всеки ден пише стихотворения и това явно е едно от най-добрите. Много държеше да го предам точно на вас.
Свещеникът му подаде един лист бяла хартия. Умника разпозна почерка на Марта. Той разгъна листа и прочете следното:
Онзи, който е високо,
протяга ръка
и дава живот –
като вода по тръбата,